В много от знаменията на Свещения Коран се засяга въпроса за безкрайното знание на Всевишния Аллах и хората се призовават към размисъл.
В айета се повелява следното:
“У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.” (Сура Ал-Анам /Добитъкът/, 59)
Прочитайки това вярващият трябва да помисли: Има още толкова много съкровищници от неведомото, които не са разкрити, не са се появили и до които човешкото познание още не е достигнало, а ключовете към тях се намират при Аллах. За тях знае само Всевишният Аллах. Както притежава знание за всички тези мистерии от неведомото, така Аллах притежава знание за всичко, което съществува в настоящето до най-малкия детайл. Не пада и листо, без Всевишния Аллах да знае кога и къде ще падне, колко пъти ще се завърти във въздуха.
Аллах знае и кога ще поникне семенцето попаднало в тъмнината на земята и от кого ще бъде изядено. Видимо и невидимо, мисли и чувства, голямо и малко, накратко всичко, което се е случило или ще се случи, явно и скрито, всичко в обширност и детайл е в рамките на знанието на Аллах.
Четейки споменатите по-горе айети, човешкото въображение разтваря криле към знайни и незнайни хоризонти, към видими и невидими светове, рее се из незнайните кътчета на земята, потапя се в безбрежните дълбини на моретата. С всяко свое преживяване в необятната вселена и отвъд видимия свят, на всяка крачка се наслаждава на знанието и изкуството на Аллах. Наблюдава безбройните листа, които се откъсват от дърветата на земята. Аллах вижда всяко едно листо откъснало се тук или там. Нито едно скрито в дълбините на земята семе не остава невидимо за Него. Всичко в тази безгранична вселена – мокро и сухо – всичко, което съществува, се движи съобразно Неговата повеля.
Това е зашеметяващо и изумително пътешествие. Пътуване към измеренията на времето, хоризонтите на пространството, към дълбините на видими и невидими, знайни и незнайни светове. Траекторията на това пътешествие е изключително дълга, а пространството възможно най-широко. Човешкото въображение е безсилно дори да си представи този простор. Ала тази прекрасна картина в гореспоменатия айет е начертана с няколко думи по един превъзходен и съдържателен начин. (Сеййид Кутуб, Фи Зълял, II, 1111-1113, [Сура Ал-Анам /Добитъкът/, 59])
Разсъждавайки по този начин върху вселената и Свещения Коран, човек макар и в малка степен осъзнава знанието и могъществото на Аллах. А онези, които остават далеч от размисъла (тефеккюр), водят живот свързан само с душата (нефс), лишен от Божиите тайни и мъдрости.
Достойният поет Саади Ширази казва:
“За зрелите (мъдрите, осъзнатите) дори само едно листо от дърветата е като произведение разкриващо познанието за Аллах (марифетуллах). За нехайните и всичките дървета не са колкото едно листо.”
В друг айет Всевишният Аллах повелява:
“ Знае Той какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво се спуска от небето, и какво се издига към него. Той е Милосърдния, Опрощаващия.” (Сура Саба, 2)
Четейки този айет, в съзнанието на човек нахлуват представите за безброй предмети, движения, форми и значения. Те не могат дори да се поберат във въображението. Явленията, които посочва този айет и които възникват в един миг, не могат да бъдат установени и изброени. Дори всички хора да се съберат, за да го направят и да отдадат живота си на това, пак не биха могли да установят колко неща слизат от земята и колко се издигат в небесата в „онзи един миг”.
Какво ли влиза в земята? Колко семенца падат в прегръдките на пръстта? Колко насекоми, влечуги и животни живеят под земята? Колко капки вода, молекули газово вещество и радиоактивни лъчи проникват в тази безкрайна пръст? Да, колко неща влизат под земята! И всичко това по волята и предопределението на Всевишния Аллах…
И обратно колко ли неща излизат от земята? Колко растения поникват? В свещения айет се повелява:
“ И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?”
(Сура Аш-Шуара /Поетите/, 7)
“Ние проливаме обилно водата. После разпукваме земята и правим от нея да поникнат зърна и грозде, и зеленина, и маслини, и палми, и гъсти градини, и плод, и трева – за ползване от вас и от вашия добитък.” (Сура Абаса /Той се намръщи/, 25-32. Виж Сура Каф, 7-11)
Отново от пръстта – колко извори бликват? Колко вулкани изригват лава? Колко газове се изпаряват? Колко насекоми изпълзяват над земята от скритите си гнезда?
Колко поучително е как, когато завали сняг и затрупа земята, безброй живи същества намират убежище в прегръдката на пръстта и опазени от Създателя дълго време остават там невредими. Нашият Създател превръща за тях пръстта в своеобразно гнездо. Затова, когато снеговете се стопят, не виждаме струпани мъртвите останки на тези същества. Всички те излизат на повърхността и продължават своя живот.
Ако помислим отново колко сили, ангели, души (рух), молитви, гласове и звуци се издигат от земята към небето. Колко видими и невидими неща… Колко живи и неживи творения, от които само част са известни на човека, а по-голяма част остават незнайни за него…
Какво ли се спуска от небето към земята? От една страна дъждовни капки, метеоритни частици, изгарящи и осветяващи лъчи… А от друга – колко стрели на „предопределението (каза)” и отредени „съдби (кадер)” и Божия милост и благодат… Някои обхващат всички творения, а други са полъх на милост, обгръщаща само някои раби…
И всичко това се случва в един миг. Нима може човешкото съзнание да обхване явленията на един миг? Колкото и човешки животи да бъдат посветени на това, тези явления не биха могли да се изброят. Докато знанието на Аллах – безкрайно и надминаващо границите на ума, непознаващо препятствия – обхваща всички тези събития, където и когато да се случват. Поради това никога не бива да се забравя това, че с чувствата, намеренията и туптенето си, всички сърца са под наблюдението на Великия Аллах. (Сеййид Кутуб, Фи Зълял, V, 2891-2892, [Сура Саба, 2-3])
