Най-голямата милост, с която Всевишният Аллах ни е дарил е това, че сред множеството творения ни е създал като „хора” и ни е удостоил с Исляма, превръщайки ни в събеседници на Свещения Коран и общност (уммет) на Пророка (с.а.с.).
Пратеника на Аллах (с.а.в.) е действителен и прекрасен пример за отражението на Свещения Коран в човешкото поведение. Той ни учи на Свещената книга и мъдрост и пречиства вътрешния ни свят. Ако можехме да осъзнаем подобаващо стойността дори само на това благо, не бихме могли да вдигнем глава от поклон (седжде).
Разбира се милостта на Всевишния Аллах не се ограничава само с това. Много от даровете Му се изсипват над Нас, Неговите раби, подобно на обилен дъжд. Пророкът (с.а.в.) е повелил следното:
“Аллах (дж.дж.) повели: «Раздавай по пътя на Аллах (инфак), за да ти давам и Аз.» Огромни са съкровищниците на Аллах. Цялото препитание, което раздава на всички Свои творения не намалява с нищо съкровищниците Му. Той раздава денонощно без да спира. Помислете за това, което Аллах е раздал от създаването на земята и небето до сега! Всичко това, не намалява с нищо Неговото владение.” (Бухари, Тефсир 11/2, Тевхид 22)
Тези блага изискват да се размишлява над тях, да се приемат за доказателство за Силата, Която ги е създала и да се мисли върху Неговото могъщество и благодат.
Юмер бин Абдулазиз – Аллах да се смили над него – казва следното:
“Да се беседва и споменава Аллах е много хубаво. А размисълът върху благата на Аллах е най-достойната и добродетелна форма на служене на Аллах (ибадет).” (Ебу Нуайм, Хилйе, V, 314; Имам Газали, Ихйа, VI, 45)
Неблагодарността към благата (кюфран-ъ нимет) е пренебрегване на задължението за благодарност (шукюр) за благата и похабяването им в невежество само за задоволяване желанията на душата (нефс). Това състояние отдалечава човека от Всевишния Аллах, Който дарява благата.
Признателността (шукюр) бива три вида:
- Признателността на сърцето е да се размишлява върху благата.
- Признателността на езика е да изказва възхвала и благодарност (хамдю сена) към Аллах за благата.
- Признателността на другите органи е да отдават заслуженото за благата, с които сме дарени.
От друга страна е казано: “Признателността за всяко благо трябва да е от същия вид.” Това означава, че, с каквото ни е дарил Всевишния Аллах, от същото трябва да раздаваме на нуждаещите се от него. В свещения айет се повелява:
“…и върши добро, както Аллах ти е сторил добро!..” (Сура Ал-Касас /Разказът/, 77)
| Размисъл Върху Вселената, Човека и Свещения Коран (стр. 83) – Осман Нури Топбаш
