В хадис се казва:
„Най- добрият дом е онзи, в който се отнасят най- добре към сирака. А най- лошият дом е онзи, в койот се отнасят лошо към сирака!“ (Ибн Мадже. Едеб, 6)
Много са айетите в Корна по повод покровителството над сираците. Всевишният Аллах повелява внимателно отношение към тях:
„Тъй че не огорчавай сирака!“
(Ед- Духа, 93:9)
Пейгамберът( салляллаху алейхи ве селлем) винаги питал сахабетата:
„ Днес погалихте ли главата на някой сирак? Посетихте ли болен? Присъствахте ли на погребение?“ (Таберани. Сахиху‘л Джами, 80)
Предупреждавал ги да извършват тези особено важни обществени задължения към хората с накърнени сърца. В друг хадис се казва:
„Който се отнася добре към момиче, за което е отговорен, или към момче сирак, аз и той ще бъдем заедно в Рая! [В този момент Пратеникът сближил двата си пръста.]“
(Бухари. Едеб, 24)
Един човек се оплакал на Расулюллах(салляллаху алйехи ве селлем, че сърцето му е закоравяло. Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлем) му предложил следния лек:
„Погали главата на някой сирак и нахрани бедняци!“ (Ахмед б. Ханбел. Т.2, с. 263)
С идването на Пейгамбера(салляллаху алейхи ве селлем) на света като сирак, сирачеството придобило достойнство в земния и отвъдния живот. Поетът Мехмед Аслан прекрасно описва положението на сирака:
Покровителят на сирака е Аллах.
Да се огорчава сирака е грях.
Не мисли, че сиракът е слаб!
Оръжие са неговите сълзи!