Ислямът отдава голямо значение на разума. Дотолкова, че го приема за едно от двете основни условия за носене на отговорност и ни насочва да го използваме подобаващо. Същевременно ни известява и това, че способността на разума да възприема и осъзнава истините не е безгранична, защото Всевишният Аллах (дж.дж.) не е дарил нито едно от творенията Си с безгранична сила.
Както са ограничени способността на очите да виждат и силата на ушите да чуват, така и способността на разума да осъзнава е ограничена. Както съществуват безброй създания, невидими за човешките очи и звуци, недоловими за човешките уши, така има и много истини, които са извън обема на възприятие на човешкия разум. Тоест разумът е недостатъчен сам да осъзнае цялата истина.
Философите – рационалисти, които приемат твърдението, че разума притежава безгранична сила, за да достигне сам до истината, са повличали последователите си към нещастие.
Всевишният Аллах, Който несъмнено познава качествата на създадените от Него раби, по добре от тях самите, им е изпратил най-хубавата помощ – според преданието – над 124 000 пророка и низпослани страници (сухуф) и книги, за да преодолеят слабостта и безсилието на разума и да може човечеството да достигне до истината.
Затова е задължително разумът да бъде „възпитан” с Божието откровение (вахий). Разум, който не е възпитан под напътствията на Божиите известия е като побеснял кон, с който ездача не може да достигне до определената цел и е много вероятно да падне в пропастта и да се погуби. Поради това както, за да се оползотвори по най-хубавия начин енергията на дивия кон, му се поставят юзди и бива обучаван, така и разумът трябва да бъде възпитан духовно чрез Божието откровение (вахий) и неговото разяснение – Сунната
на Пророка (с.а.с.), след което той се превръща в “здрав разум”. Ако не се извърши това, разумът е като оръжие, може да бъде средство, както за добри дела, така и за злини…
| Размисъл Върху Вселената, Човека и Свещения Коран 17-20стр. – Осман Нури Топбаш
