Човек трябва да получи нужното внимание в рамките на исляма, въпреки греховността му, трябва да се уважава и почита неговата същност. Истинският мюсюлманин смята греховния човек за творение, което се нуждае от внимание и съчувствие, като една ранена птица. Тревожи се за него, стремейки се да утеши неспокойната му душа, да го излекува и да му осигури спокойствие. Защото съчувствието и вниманието към творенията заради Твореца, са най-силните фактори, тласкащи вярващия към съвършенство и достойнство.
Ислямът повелява да се следва един умерен метод и да не се отива в крайности. И приел това за основен принцип, особено в службата като възпитание на човека и разпространение на религията. Този принцип може да се осъществи чрез великодушие (хилим), т.е. умереност в постъпките.
Житията на Хз. Пейгамбер – салляллаху алейхи веселлем – сподвижниците и праведните раби са изпълнени с безброй примери на подобно отношение към грешниците.
От сахабетата, Ебу Дерда бил кадия в Шам. Един ден чул хората да ругаят един грешник.
“– Ако видите някого, който е паднал в кладенец какво бихте сторили?” – попитал ги той.
“– Ще спуснем въже и ще го изкараме” – отговорили намиращите се там.
Тогава Ебу Дерда казал:
“– След като е така, защо не спуснете едно въже и на този човек, който е паднал в кладенеца на греха за да го избавите?”
Намиращите се там учудено рекли:
“– Ти не изпитваш ли ненавист към този грешник?”
Ебу Дерда дал следния мъдър отговор:
“– Аз ненавиждам греха му, а не самия него.”
В този пример има много мъдрости, които Ебу Дерда поискал да намести в сърцата на вярващите. Тези примери са възвишен блясък от нрава на Пратеника на Аллах – саллялляху алейхи веселлем – отразяващи се върху общността с повелята и позволението на Всевишния Аллах. Те в ислямската история са проява на зрялост и повод за напътствие, които са се превърнали в един метод, пускайки корени в пръстта на праведните дела.
Този метод е стремежът да не се удавя грешника в греховете му, а да се пречисти в морето на покаянието, в атмосферата на снизходителността, прошката, милосърдието и любовта. Пратеникът на Аллах – саллялляху алейхи веселлем – подходил по този начин, дори към най-разярения езичник- Ебу Джехил без да се занимава с греховете му и да споменава резилните му постъпки, а единствено го призовавал да се пречисти в морето на спасението – вярата и щастието. Например опрощението на предишните грехове от Всевишния Аллах на онези, които повярват и се покаят, та дори превръщането им в добрини в книгите им за делата, за нас представлява една велика факла на мъдростта, осветяваща пътя ни в тази насока. В свещен айет се казва:
“… освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден.” (ел-Фуркан, 70)
Онези, които не взимат своя дял от тази велика милост, са врагове на себе си и на човечеството. Тези заблудени хора, незнаещи що е милост и състрадание са много жалки, които сами възпират божественото благоволение към тях. Единствено приближените раби на Аллах и ближни на всички хора, достигнали до извора на милосърдието като Мевляна и Юнус са сияйни и усмихващи се райски рози, които се обичат от всички, дори от цялата вселена с вълците и птиците. Тези рози, дори от тръните пръскат красота на света и лекуват душевните му рани. Ето, това е важното, човек да бъде с нрава на розата… Тоест, не да се превръща в трън виждайки тръните в земната градина, а да се превърне в роза, която, дори да се намеси суровата зима да прегърне тръните с една пролетна атмосфера… Колко хубаво е казал Хазрети Мевляна:
“Луната започна да сияе и излъчва светлина защото не се изплаши от нощта и не избяга от тъмнините. А розата се сдоби с тази приятна миризма, защото живее задружно с тръна.”
“Чуй тази истина и от самата роза. Чуй какво казва тя: Защо да скърбя за това, че съм заедно с тръна, защо да тъжа? Аз се научих да се смея, защото проявих търпение да съм заедно с този злонравен трън. Чрез него спечелих възможността да излъчвам в света красота и приятни ухания…”
Ешрефоглу Руми в един свой стих по следния начин резюмира нужния метод за достигането на това ниво:
За тоз приятел, би трябвало отровата, като захар да се глътне…!
| ВАКЪФ-ИНФАК-ХИЗМЕТ (стр. 172) – Осман Нури Топбаш
