Едно действие, което има благодеятелна (хизмет) същност, за да съответства на божествената воля, т.е. за да се осъществи в съвършена форма, трябва да притежава някои качества. На първо място идва намерението (ниет). Намерението трябва да бъде с цел да се спечели задоволството на Аллах. Целта на благодеянието службата не трябва да бъде за да казват хората ”Колко благодетелен човек” и за да получи душата (нефса) своя дял от горделивостта. Не трябва това възвишено дело да се засенчва с чувствата на страстта. Благодеянието трябва да се извършва с милосърдие и вежливост и да се внимава да не се засегне лицето на което се служи.
В тази насока следното предание, което се свързва с Ерзурумлу Ибрахим Хаккъ Хазретлери е много поучително:
През месец Рамазан, Ибрахим Хаккъ Хазретлери бил поканен да изнесе една беседа в едно село на Ерзурум. За целта, срещу заплащане бил изпратен един слуга немюсюлманин да го докара с кон. Потеглили на път. Но тъй като превозното средство било едно, Ибрахим Хаккъ Хазретлери приложил възхваления подход на Юмер – радияллаху анх – който, когато пътувал заедно с роба си за Йерусалим (Кудюс) се редували в язденето на камилата. Колкото и да възразявал слугата немюсюлманин казвайки:
“– Ако хората в селото разберат за това, ще ме упрекнат и няма да ми платят!”
Ибрахим Хаккъ казал:
“– Синко, последният миг от живота ни е неизвестен! Ти се тревожиш от упрека на хората, а аз се страхувам от голямата равносметка пред Аллах!..” Така разрешил въпроса с язденето.
Божествена мъдрост, в момент когато влизали в селото, точно както при Хазрети Юмер – радияллаху анх – дошъл ред на слугата. Човечецът, който се страхувал от селяните, въпреки, че се отказал от правото си и настоявал да се качи Ибрахим Хаккъ Хазретлери, той му казал:
“– Твой ред е!” След което вървейки пред коня влезли в селото.
Хората когато видели това, веднага заобиколили слугата и започнали да го упрекват с найразлични изрази:
“– Жалък неверник! Без да погледнеш в младост си, си се настанил на коня, а караш този възрастен белобрад учител да върви пеша, така ли! Това ли ти е предаността?! Ние така ли те посъветвахме?!
Когато нещата стигнали до тук, Ибрахим Хаккъ Хазретлери разяснил въпроса и така престанали да го упрекват. В този момент един от селяните казал на слугата:
“– О, човече! След като видя и преживя толкова добродетели, поне стани мюсюлманин!”
Слугата след няколко минути мълчание дал следния поучителен отговор:
“– Ако ме призовавате към вашата религия, никога! А, ако ме призовавате към религията на тази благословена личност, аз още по път повярвах в нея!..”
Този пример, дело на един приближен раб на Аллах със широко сърце, е един метод за напътствие и милосърдие. Уважението на човека, нещо повече, уважението на същността му, означава да гледаш към творението през призмата на Твореца. За това праведните сърца гледат на човека, като наместник (халиф) на Аллах на земята. И отново към него подхождат със съзнанието, че в него се е вдъхнало божествен дъх . Колкото и да са се очернили с грехове, гледат в съвършенството на тяхната същност и не обръщат гръб на грешника. Тези праведни личности не губят така лесно надежда от човека, освен това се стремят да не изчерпят и неговата надежда. Това е една разумна и реална истина, която не може да се отрече. Например, Всевишният Аллах в Коран-и Керим най-много ни е втълпил от Своите имена, името ”ер-Рахман” (Всемилостивият) и ”ер Рахим” (Милосърдният). Дори е низпослал една сура, която носи името ”ер-Рахман” означаващо, че милостта Му обхваща всички твари и започнал тази сура отново с това име.
Поради това, подхода към човека от този душевен прозорец т.е. от гледна точка на метода на напътването и милосърдието, е най-подходящ на божественото задоволство и изключително благодатен като резултат. А също така има специфичността да накара да се раззеленят скритите възвишени красоти у човека. Защото този метод е в състояние да придаде както на прилагащия, така и на онзи към, когото се прилага една различна красота, зрялост, любов и интерес към Аллах. Този метод е един еликсир, който сторил Юнус-Юнус, Мевляна-Мевляна и за колко болни души намиращи се пред духовна смърт е станал като вечен живот.
Поради това, винаги от голяма важност е била необходимостта от същността на тасаввуфа, използването на метода му, в разпространението и служба на исляма. Една историческа истина е, че в период когато обществения ред в Анадола бил разтърсван от монголските нашествия, големите суфии като Мевляна и Юнус Емре Хазретлери едва ли не, са били по един извор на мир и спокойствие, предоставили на отегчените хора, на кървящите рани и изтощените сърца лек и утеха. Те възприели заблудените като болни, които чакат да бъдат спасени и винаги в действията си стояли далеч от ненавистта и омразата. Колко хубаво е казал Юнус:
Аз не дойдох да претендирам
Моето дело е дело на обичта,
Домът на ближния са сърцата,
Дойдох да градя сърца!
Тъй като тези големи личности дошли да градят сърца, винаги гледали към хората през прозореца на сърцето, непрекъснато раздавали около себе си обич и състрадание и станали повод за напътствието на безброй хора. Ако те постъпваха обратно на своите прекрасни и далновидни постъпки, връзката с хората, чието разстояние беше колкото пропаст, щеше напълно да се скъса и накрая нямаше да остане възможност да бъдат известени (теблиг) за Аллах. А това щеше да бъде против волята на Аллах. Защото Той иска да се спасят хората, които паднали в блатото на порочността. Ето защо през цялата човешка история е изпратил хиляди пратеници и им повелил да пречистват сърцата по най-прекрасния начин. Отново следвайки същата цел приближените раби на Аллах (ехлюллах), с които са удостоени хората, в тяхното духовно възпитание също продължили този пророчески метод.
Великият ни Аллах, Който е единствения извор на милостта и състраданието, ни разяснява въздействaщия метод, който трябва да следват рабите Му в призоваването, по следния начин:
“Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!..” (ен-Нахл, 125)
“И кой има по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: ”Аз съм отдаден!”
“Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.” (ел-Фуссилет, 33-34)
В резултат на прилагането на този божествен метод, който се препоръчва, колко трънясали души през историята са се превърнали в рози и гърди като тъмници, са се изпълнили със светлина (нур).
Изхождайки от тази истина, Хазрети Мевляна – куддисе сиррух – така представя важноста от напътването било на неверника, било на грешника към правия път и метода в тази насока:
“Когато едно ръждясало и почерняло желязо бъде изтъркано и излъскано, ръждата по него изчезва! Едно огледало и от желязо да е, след като се излъска, повърхността му блясва и се разкрасява; в него се виждат форми и образи.”
Както е казал Мевляна, човешката душа е като чиста вода. Обаче когато се размъти с лоши дела и грехове нищо не се вижда в нея. При това положение за да може да се видят духовните скъпоценности и светлината (нура) на истината, тя трябва да се избистри. Следователно, целта на тасаввуфа е да накара индивидите и обществата да достигнат мира и спокойствието, възпитавайки страстите. Защото Великият Аллах е разкрасил човека с изтънченост, финност и възвишеност. Истинската стойност на човека зависи от това, до колко ще накара да се раззеленеят тези достойнства в душевния му свят. Изпълнените с душевност сърца са мястото където се проявяват добрия нрав, праведното дело и други духовности. По този начин рабът (човек) достига най-достойната си форма, в която е сътворен, т.е. ”прекрасния облик” (ехсени таквим).
Поради това никой не може да бъде лишен от призива на напътствието (хидайет), колкото и да е напреднал в неверието, съдружаването с Аллах и греха. Един от безбройните примери от Века на благоденствието е следния:
Пратеникът на Аллах (с. а. с.) изпратил един от сахабетата си да призове Вахши към исляма, който го потопил в дълбока скръб, убивайки чичо му Хамза. В отговор на това, Вахши казал:
“– О, Мухаммед! Как ме призоваваш към исляма при положение, че бе заявил следната повеля на Аллах: ”И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот – Аллах е възбранил това, освен по право, – и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно.” (ел- Фуркан, 68-69)? А аз извърших всичко това. Нима за мен има път за спасение?
После Всевишният Аллах низпослал следното знамение (айет):
“Кажи: ”О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния”. (ез-Зумер, 53)
Накрая Вахши се успокоил от благовестието на това знамение, казвайки:
“Колко голяма е Твоята милост о, Господи!”, след което искрено се покаял и заедно с приятелите си станал мюсюлманин.
Намиращите се до Пратеника на Аллах – салляллаху алейхи весселем – сахабета попитали:
“О, Пратенико на Ааллах! Това опрощение и милост само за Вахши ли се отнася или за всички мюсюлмани?
Расулюллах – салляллаху алейхи весселем – отговорил:
“Отнася се за всички мюсюлмани.”
Вахши, който убил Хамза в битката при Ухуд вече бил Вахши – радияллаху анх. Изживявайки духовната радост на напътствието и опрощението и с надеждата да бъде опростен, като обезщетение за Хамза, подлагайки себе си на големи рискове в една от битките, е успял да убие лъжепророка Мусейлеметул-Кеззаб. Така поставил край на един раздор (фитне).
Сърцата, които се отправили към искреното покаяние, както се вижда и от това предание, са чули най-въздействащите мелодии на милоста и любовта в истинския и съвършен смисъл, от Хазрети Пейгамбер – салляллаху алейхи весселем. Цялото човечество е чуло от неговите благословени устни мелодиите вдъхващи утеха, изцеление и радост. Отново с великодушието на ”Светлината на битието – Мухаммед” човечеството е видяло безкрайното море на опрощението, великодушието и брега на надеждата. Въпреки всичките му грехове (на човечеството) пак в чест на Гордостта на вселената било удостоено с милосърдното божествено обръщение: ”О, раби мои!”
От тази гледна точка, за обществото ни, което днес под отрицателното въздействие на материализма е изпаднало в духовна криза, подобно на западната, е изключително важно да бъде напътвано с един обнадеждаващ метод, изкарвайки на преден план милостта и милосърдието на Аллах. По-ефективен е начинът хората да бъдат спечелени не чрез спорове, а чрез чувствата. Защото повечето хора погрешно може да са устроени преднамерено. Затова в повечето случаи е невъзможно те да бъдат убедени и спечелени чрез диспути. Защото негативната преднамереност е пречка за одобряване на рационалните доказателства. За да могат сърцата да се сприятелят с истината първоначално трябва да се подхожда с толерантност и да се подхранват възвишените наклонности у човека, това ще бъде по-въздействащият начин.
| ВАКЪФ-ИНФАК-ХИЗМЕТ (стр. 158) – Осман Нури Топбаш
