Всевишният Аллах повелява на Хазрети Пейгамбер – салляллаху алейхи веселлем – и на цялата общност в негово лице, следното:
“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието…” (ел-А`раф, 199)
В прилагането на тази заповед несъмнено Пратеникът на Аллах – салляллаху алейхи веселлем – за нас е най-прекрасния и съвършен пример. Проявите му на нравственост, милосърдие и прощаване съдържат недостижимо величие, което би накарало, дори и ангелите да завиждат. Един от тези примери е следния:
В деня на завоюването на Мекка, Пратеникът – салляллаху алейхи веселлем – е обявил всеобща амнистия и прошка. Мекка, която години наред е била свидетел само на несправедливост и вражда, в този ден е преживявала един голям празник на опрощаването и проявата на една неописуема любов и милост. Обаче един човек на име Фудале, като че ли искал да провали тази красота, успял да се промъкне при Пратеника – салляллаху алейхи веселлем – с намерението да го убие. Пейгамберът – салляллаху алейхи веселлем – който знаел неговото намерение, без да проявява ни най-малка тревога и гняв, разтваряйки крилата си на състраданието и милостта, му казал:
“– Ти Фудале ли си?”
Фудале отговорил:
“– Да!”
След което Милостта на светове му казал:
“– О, Фудале! Покай се и моли Аллах за опрощение, за онова, което си намислил!” и поставил благословената си ръка на гърдите му.
Още в същия момент мисълта за убийство е изчезнало от съзнанието на Фудале, сърцето му се изпълнило със светлината на вярата (имана) и за един миг Пратеникът на Аллах – салляллаху алейхи веселлем – за него е станал най-любимия от всички твари.
Несъмнено това положение, което се изразява с думите ”Нека този, който е дошъл да те убие, се съживи в теб”, е едно велико поведение и зрялост. Ислямската история е изпълнена с безброй подобни недостижими примери. Начело с Хазрети Юмер много хора са били по един ценен плод на това прекрасно поведение. Хазрети Мевляна казва:
“В резултат на съвършената милост на Аллах и вълнението на морето на щедростта във всяка неплодородна земя вали дъжд, всяко безводно място получава вода!”
“О, ти, който зовеш към напътствието! Знай, че лекарството за лошото око, е доброто око! Доброто око и добрия поглед, смачкват и погубват лошото око. Доброто око и чистия поглед; са за това, защото милостта на Аллах превъзхожда гнева Му, от Неговата милост. А лошото око се дължи на гнева, т.е. на проклятието. Следователно, добрия поглед надвива лошото око, защото е от милостта на Аллах. Това е проява на следните думи на Аллах – хадис-и кудси (думи на Аллах, които не са от Корана): “Милостта Ми, е изпреварила Моя гняв.”
(Бухари, Тевхид, 55)
И знай, че винаги милостта на Аллах превъзхожда гнева Му. Поради това, всеки пратеник е победил враговете си.”
“При това положение, решението за премахването на бедата не е в порицаването и подтискането, а в прощаването и великодушието. Нека следното предупреждение на Пратеника да те събуди: «Доброволните милостини премахват бедата.» Вече знай начина за лекуване на болестите и бедите!..”
“Но, не забравяй и следното, че прощаването на угнетителите е несправедливост спрямо угнетените. Помилването на крадците и всички други лоши хора; е жестокост и безмилостно отношение спрямо слабите.”
Нужно е да се установи това равновесие много добре. Защото Всевишния Аллах едновременно с това, че е ”Гафуру-р-Рахим” (Опрощаващ и Милосърден), е ”Азизун зу`нтикам”, т.е. притежава могъщество, отмъщава на онези, които угнетяват и посягат към правото на хората.
Поради това, Пратеникът на Аллах – салляллаху алейхи веселлем – в едно от преданията си е казал:
“Когато видите двама ваши братя да се карат, помогнете и на угнетителя, и на угнетения.” Сподвижниците попитали:
“– О, Пратенико на Аллах! Да помогнем на угнетения, разбираме. Но как да помогнем на угнетяващия?” В отговор на това, той казал:
“– Ще му помогнете, като го възпирате да не угнетява…” (Бухари, Икрах, 7; Муслим, Бирр, 62)
Онова което искаме да кажем е, че днес по света и в нашето общество, хората по отношение на вярата (имана) и исляма, са като ранена птица. Много внимателно и прецизно трябва да се превързват раните им. За това е необходимо да се подхожда към тях с милост и любов. А това разбира се, ще може да се осъществи по начина и метода, за които стана дума по отгоре.
Молим Всевишния Аллах да ни насочва винаги по пътя на прощаването, съобразно мъдростта Му “Милостта Ми е изпреварила гнева Ми” и да ни включи в групата на праведните водители към напътствието!
Амин…
