Когато сподвижниците оставиха всичко, което притежаваха в Мекка и се преселиха по пътя на Аллах в Медина, Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) побратими Абдуррахман бин Авф от преселниците със Са’д бин Реби от Енсар (местните мюсюлмани в Медина) (Аллах да е доволен от тях). Тогава Са’д бин Реби каза на Абдуррахман бин Авф:
“– Аз съм най-богатият с имоти сред Енсар. Заделих половината от всичко, което притежавам за теб, приеми го.”
Абдуррахман бин Авф (Аллах да е доволен от него) отвърна скромно:
“– Нека Аллах благослови имотите и възможностите ти и да ги направи честити за теб братко, нямам нужда от тях. Ти само ми покажи как да стигна до чаршията…”
Абдуррахман бин Авф (Аллах да е доволен от него) отиде на чаршията и започна търговия. Не след дълго се сдоби с доста голяма печалба и се присъедини към общността на признателните богаташи.
Минаха години и вярващите познаха силния и разкошен период на Исляма. Една вечер когато във времето за разговяване (ифтар) сина на Абдуррахман бин Авф (Аллах да е доволен от него) положи пред него няколко блюда с храна, той каза наскърбен:
“– Когато Мус’аб бин Умейр бе убит по пътя на Аллах, не се намери покров (кефен), с който да се покрие тялото. Завиха го с кефен, който бе толкова къс, че когато се покриваше главата – ходилата му оставаха, когато се покриваха ходилата – главата му оставаше непокрита. Накрая издърпахме кефена над главата, а ходилата му завихме с ухаещи треви! Когато Хазрети Хамза (Аллах да е доволен от него) загина по пътя на Аллах, го покриха с износено наметало.
А на мен Аллах дарява толкова много блага в земния живот. Дали няма да намали от благата в отвъдния свят?! На земята ли изхабявам дела си от отвъдния свят? Как ще отговарям пред Аллах за всички тези блага?!” с тези думи той стана от трапезата насълзен.
Начинът, по който приближените на Аллах са Му служили и са се отдалечавали от привързаността към земните блага говори за тяхното състояние на зюхд (въздържание от земното) и истигна (доволство от това, което са имали). Зюхд в техният свят е любовта и страха от Аллах и загуба на ценност в сърцата имза всичко останало; а истигна е по-високата степен на зюхд изживявана от тях духовно.
В този смисъл истигна е духовно качество присъщо за верните и праведните, които са се освободили от незрялостта на личността си и са достигнали до мъдростта. Духовно богати, те са доволни с това, което имат и не се принизяват да искат повече. Ако погледнем Свещения хадис:
“Доволството е безкрайно щастие.” (Дейлеми Мюснед, 4699), истигна е духовното обогатяване на сърцето в следствие близостта до Аллах. Защото сърцето, обогатено с доволство, намира спасение от земните притеснения и страхове. Преходните наслади губят привлекателността си за вярващия, защото духът (рух) опознава безкрайността.
Животът на приближените на Аллах, които са изживели това състояние по най-хубавия начин е изпълнен с примери:
По времето на управлението на халифа Хазрети Омер (Аллах да е доволен от него) бяха завладени и добавени към границите на Ислямската държава – Сирия, Египет, Палестина и цялата територия на Иран. Богатите съкровищници на Византия и Иран потекоха към Медине-и Мюневвере, превърнала се в център на Ислямския свят. Вярващите живееха в благоденствие. На фона на това изобилие халифът на вярващите Хазрети Омер (Аллах да е доволен от него) в състояние на духовно доволство, изнасяше проповедите (хутбе) облечен в кърпени дрехи, при цялото великолепие на държавата и богатството на хазната. Понякога задлъжняваше и така живееше в притеснения, защото предпочиташе да взима от хазната минимални количества и с
тях трудно се препитаваше.
Първенците сред сподвижниците не издържаха да го виждат така и решиха да увеличат издръжката на халифа. Тъй като се притесняваха да му го предложат, отидоха при дъщерята на Хазрети Омер, която бе и една от съпругите на Пророка (с.а.в.) – Достойната Хазрети Хафса (Аллах да е доволен от нея). Помолиха я без да споменава имената им да уведоми баща си за това. Хафса (Аллах да е доволен от нея) предаде на баща си това предложение. Хазрети Омер (р.а.), който бе свидетел на дни, в които Пророка (с.а.в.), гладуваше толкова много, че нямаше и една фурма, с която да се засити, попита дъщеря си:
“– Дъще! Каква бе храната и облеклото на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем)?”
“– Едва стигаха” отвърна тя, след този отговор Хазрети Омер продължи с думите:
“– Двама другари (Пророка и Ебу Бекир) и аз, сме като трима пътници, вървящи по един път. Първият от нас (Достойният Пророк) достигна своята степен. (Ебу Бекир) вървя по същия път и достигна първия. И аз, който съм третият, искам да достигна до своите другари. Ако отида много натоварен няма да мога да ги стигна! Ти не искаш ли аз да съм третия?” Безспорно поведението на Хазрети Омер (Аллах да е доволен от него) е плод на духовната му извисеност. Безбройните предания за добродетелите на Хазрети Омер (Аллах да е доволен от него), който раздавал правосъдие на хората живеейки дефакто истината и правото, са едни от най-хубавите примери в
духовното обучение. Наистина хората се възхищават на творците, но не подражават на поведението им като личности. Подражава се на достойни и умерени личности с улегнал характер. Само възвишените личности на подобни хора се представят и след смъртта им на общността като поучителен пример за добродетелност.
Сподвижниците, които бяха възхитени от личността на Пророка и следваха неговия пример; осъзнаха, че докато не превърнат повеленото от Светлината на битието:
“Щастлив е онзи, който след приемането на Исляма е доволен с препитание, което е достатъчно за него.” (Тирмизи, Зюхд, 35) в начин на възприемане на света, не могат да се присъединят към „свещения” керван. Те бяха обучени с възпитанието на Пророка и се превърнаха в пример за подражание на мюсюлманската общност (уммет), представяйки мярата за добродетел. Те представиха на човечеството добродетелта, да можеш да преотстъпиш правото си на нуждаещия се вярващ, дори самият ти да имаш нужда, да предпочетеш другия, отричайки собственото „аз”.
•••
| Последният Дъх (195-198стр.) – Осман Нури Топбаш
