Следната случка се състояла в Епохата на щастието и всеки от нас трябва да я приеме като важен принцип, по който да живее.
Един от сподвижниците, известен със своя зухд и ибадет, бил Осман ибн Мазун (р.а.). Той починал в дома на една жена от Медина на име Умму-л-Аля. След като починал тази жена рекла:
“О, Осман, свидетелствам, че в момента Аллах Теаля те дарява с добър прием.”
Тогава Расулюллах (с.а.с.) се намесил:
“От къде знаеш, че Аллах го дарява с добър прием?” Тя отговорила:
“Не знам, валлахи!” Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.) я предупредил:
“Виж, Осман почина. Надявам се Аллах да бъде добър с него. Но въпреки че съм пейгамбер, не знам какво ще се случи с вас или мен (т.е. през какви състояния ще преминем).”
По-късно Умму-л-Аля казала:
“Валлахи, след това събитие никога не казах нищо за никого (за ничие състояние или бъдеще).” (Бухари, Табир, 27).
Знаем, че няма гаранция за никого, освен за пейгамберите и за онези, които те са благовестили, че в последния си дъх ще бъде с иман. Коран-и Керим и някои хадиси говорят за хора, които били на педя разстояние от Дженнета, но били подложени на божественото мъчение, а други, които били на педя разстояние от Джехеннема, били дарени с божествената милост в последния им миг.
Нека никога не се забравя положението на Белам бин Баура, който бил достигнал такова състояние, че можел да вижда Левх-и махфуз, но после бил победен от нефса си и свършил в безкрайна загуба.
Карун също някога бил човек на зухда и таквата, когото Аллах Теаля бил дарил с огромно благо. Той бил най-способният четец и тълкувател на Теврата. Но уви! Когато Аллах му дал голямо съкровище и богатство като изпитание, това само го отдалечило от Истинния, вместо да го приближи. Когато Муса (а.с.) съобщил на Карун сумата, която трябвало да плати за зекят, той възразил, казвайки:
“Сам спечелих всичко това!” Земното му богатство го превърнало в глупак, който дори оклеветил Хазрети Муса (а.с.). Накрая той бил погубен, след като земята го погълнала заедно с цялото му богатство и съкровища, на които разчитал.
Халид Багдади казва:
“…Последният дъх (кой ще бъде спасен в него) е скрит. Има много грешници и престъпващи (които се покайват и стават праведни), които стават съвършени евлии. И има много принципни и праведни хора (които по-късно се поддават на своя нефс и се отделят от правотата), които изпадат до нивото на най-низките сред низките…”
Затова е забранено да се подценяват и презират рабите на Аллах. По същия начин е грешно и да се хвалят други, за които мислим, че им е подсигурен Дженнета.
На този духовен път няма място за гордост и небрежност, заблуждавайки себе си с думите:
“Вече съм съвършен” или поемайки от дъха на духовната висота. Напротив, човек трябва да вземе за основа факта, че той е грешен и с недостатъци, и да увеличи усилията си за усъвършенстване.
Колко добре е казал поетът:
Не може да има съвършено мерило, по-добро от окото на справедливостта,
и не може да има мъдрост, по-добра от познаването на собствените си недостатъци…
Ебу-л-Хасан ел-Харакани е казал:
“Хората продължават да се хвалят колко много знаят, докато не осъзнаят, че не знаят нищо. И щом осъзнаят, че не знаят нищо, те се засрамват от своето знание и едва тогава достигнат състояние на истинско знание (марифа). Защото истинското знание е да знаеш, че не знаеш.”
Дори пейгамберите, на които им е бил гарантиран ахирета, търсели убежище в божествената милост и винаги били между страха (хавф) и надеждата (раджа).
Например Халилюллах (Приятеля на Аллах) Ибрахим (а.с.) се притеснявал за своя завършек,дори след като бил изпитан с богатството, живота и сина си, и отправял следната дуа:
“…[Я, Рабби!] И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени!” (еш-Шуара, 26: 87)
На Любимеца на Аллах, Пейгамбера ни (с.а.с.), му били опростени миналите и бъдещите му грехове, но той пак продължавал да се кланя през нощта и да моли опрощение през сълзи, докато краката му не се подуели. Когато бил попитан защо прави това, той отвърнал:
“Да не бъда ли признателен раб на Аллах?”
(Ибн Хиббан, II, 386)
•••
=>(стр.156) | РОЛЯТА НА ТАСАВВУФА В ИЗПИТАНИЕТО НА МЮСЮЛМАНИНА СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ
– Осман Нури ТОПБАШ
