Любовта в службата е начало на напредъка. Всъщност, това е точката, от която започва всичко. След тази точка сърцето започва да открива духовното и да изявява красотите си. Любовта към Аллах и Неговия Пратеник трябва да е най-силна от всички други. Всевишният Аллах повелява:
“…А които вярват, най-силно обичат Аллах.” (ел-Бакара, 165)
“Кажи: ”Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви полюбими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по неговия път, то чакайте, докато Аллах даде своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.”
(ет-Тевбе, 24)
Ако сърцето се изпълни с любов към Аллах и Неговият Пратеник, ето тогава всички красоти ще се отразят в него. Аллах и Неговият Пратеник могат да се опознаят, не само от редовете, които се четат, а с любовта в сърцата. Обичащият се възхищава на онзи, когото обича и му подражава в зависимост от степента на обичта си. Защото, обичта и любовта са като електрически проводник между две сърца. Обичащите никога не изкарват от сърцата си онези, които обичат и не престават да говорят за тях. Живеят и умират в щастието на самоотвержеността си, изразходвайки щедро своите души и богатства за тях. Ето защо, за да обикнем Пратеника на Аллах – салляллаху алейхи веселлем – и за да бъдем обичани от него, езикът ни трябва да го благославя и отправя поздрави на него, а сърцето ни да е в непрекъснат контакт с него.
Колкото повече сърцето е в духовна комуникация с Пратеника на Аллах, толкова повече то се усъвършенства. Великият Аллах почита Своя Пратеник по следния начин:
“Аллах и Неговите ангели благославят Пророка. О, вярващи, благославяйте го и вие, и го поздравявайте с почит!” (ел-Ахзаб, 56)
В друго знамение, Всевишният Аллах повелява:
“Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.” (ел-Ахзаб, 21)
Виждаме, че при сахабетата, проявите на тези две знамения достигнали своята кулминация. Онези, които успеят да стигнат до извора на любовта към Аллах и Неговия Пратеник, ще живеят като избраници на общността на Мухаммед – салляллаху алейхи веселлем – до Сетния ден, а и след смъртта им, ще бъдат възхвалявани с благослов и молитви. Ето един пример с двама от обичащите Пратеника на Аллах – салляллаху алейхи веселлем:
Пейгамберът (салляллаху алейхи веселлем) е изпращал учители при околните племена, за да учат и разпространяват религията. Но някои от учителите били предадени. Като едно от тези предателства било извършено в местността ”Раджи”.
Племената Адал и Каре поискали от Пратеника на Аллах да изпрати учители, които да ги учат на ислям. Пророкът – салляллаху алейхи веселлем – изпратил делегация от десет души. Когато групата
стигнала до местността Раджи, се озовали в клопка, като осем от тях били убити, а двамата били пленени и предадени на езичниците в Мекка.
Пленените сахабета били Зейд и Хубейб – радияллаху анхума. Те също били убити от коварните езичници. Но, преди да бъдат убити, попитали Зейд:
“– Искаш ли Пророкът ти да е на твоето място, в замяна на твоя живот?”
Зейд – радияллаху анх – погледнал питащия Ебу Суфян със съжаление и казал:
“– Да оставим на една страна, аз да бъда при семейството си, не бих желал дори един трън да се забие в крака му”.
Ебу Суфян останал учуден пред тази обич и казал:
“– Наистина е учудващо! Аз, досега не съм видял двама души да се обичат така, както сахабетата на Мухаммед го обичат.”
После отишли при Хубейб – радияллаху анх – и му казали, че ако се откаже от вярата си, ще се спаси. Той им отговорил:
“– Дори целия свят да ми дадете, няма да се откажа от вярата си!”
И него попитали онова, което питали и Зейдрадияллаху анх – като получили същия отговор.
Хубейб – радияллаху анх – преди да бъде убит е имало едно единствено желание:
“Да има възможността да изпрати поздрав, изпълнен с любов на Пророка – салляллаху алейхи веселлем!.”
Но от кой можел да изпрати! До него е нямало нито един мюсюлманин! Натъжен, вдигнал погледа си към небето и отправил следната молба:
“– О, Аллах! Тук няма от кого да изпратя поздрава си на Пратеника. Ти отнеси моя поздрав на него!”
В този момент сахабетата, които седели при Пратеника на Аллах – салляллаху алейхи веселлем – чули когато казал:
“Ве алейхисселям”, т.е. (и върху него да е). Сахабетата учудено попитали:
“– О, Пратенико на Аллах! На чий поздрав отвърна?”
Отговорил:
“На поздрава на вашия брат – Хубейб.”
Накрая след жестоки мъчения, неверниците убили двамата сахабета. Много са смислени думите на Хубейб – радияллаху анх – които изрекъл преди да го убият:
“Има ли значение как ще умреш, след като умираш като мюсюлманин!..” (Бухари, Мегази, 10; Вакъди, Мегази, с. 280-281)
Отново заради обичта към Пророка – салляллаху алейхи веселлем – младите сахабета са се надпреварвали, кой от тях ще бъде удостоен с честта да носи писмата му. Поемайки всякакви рискове, без да изтъкват някакви оправдания, били готови да се жертват в изпълнението на желанията му. От изключителните прояви на огромна любов, е прекосяването им на непроходими планини и пустини, отивайки в далечни страни, минавайки през палачите, застанали пред кралете и прочели писмото на Пратеника на Аллах с голяма храброст, породена от вярата.
Ето, в това се е състояла тяхната вяра, любов и храброст!.. Положенията, в които са изпадали достойните сахабета, ни ужасяват, но те – обичащите Аллах и Пратеника Му не изпитвали ни най-малко страх то това, което преживявали. Единствената им цел била да привлекат вниманието на Пратеника на Аллах – салляллаху алейхи веселлем. Устройването на сърцата с една такава любов към Достойния Пророк, ще бъде едно благодатно семе на свещените служби.
| ВАКЪФ ИНФАК ХИЗМЕТ (196стр.) – Осман Нури Топбаш
