Всевишният Аллах е създал човека със склонност и към добро и към зло и го е определил като единственото същество с поверена отговорност да Му служи. Като е обвързал постигането на мира и спокойствието в земния живот и щастието в отвъдния с пречистването и усъвършенстването на духовния свят на човека. Важността и необходимостта от осъществяването на това Всевишният Аллах е обявил чрез 7 клетви в първите айети на Сура „Шамс“:
В айетите се повелява:
„Кълна се… и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост! Сполучва онзи, който я пречиства. А губи онзи, който се омърсява.“ (Сура Аш-Шамс /Слънцето/, 91:7-10)
Нечестивост е попадането в плен на страстите на душата нефс; а богобоязливостта (таква) е стремежа към близостта със Създателя и предпазването на сърцето от всичко, което отдалечава от Него. В по-голямата си част тези две противоположни качества се състоят от едни и същи средства: ум, логика, съзнание, материални блага, позиции, деца … и т.н.
Когато тези средства не се използват за приближаване към Всевишният Аллах, а бъдат подчинени на страстите на душата нефс, тогава духовната ценност бива отровена и единственият капитал на човека – неговият живот – се похабява и обрича на нещастие и в земния и в отвъдния свят.
След като бе прогонен от Рая сатаната Иблис поиска от Всевишния Аллах да остане до края на света (къямет) и да може да насочва хората към зло. Поради това, че идваме в този свят, за да бъдем изпитани, Нашият Създател го остави свободен в това негово желание.
В Свещеният айет се повелява:
„Рече: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път. После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни.” (Сура Ал-Араф /Стената/, 7:16-17)
В друг айет от Свещения Коран се известява, че сатаната, който стои на правия път и насочва хората към зло като разкрасява за тях греха, всъщност няма да може да навреди на преданите раби:
„Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.” (Сура Ал-Хиджр, 15:39-40)
Всевишният Аллах повели:
„Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.” (Сура Ал-Хиджр, 15:42)
Всевишният Аллах ни предупреждава да не попадаме в плен на заблудите на сатаната (шейтан) по следния начин:
„…и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!“ (Сура Лукман, 31:33)
Хазрети Мевляна описва положението на онзи, който се подвежда по измамните игри на сатаната (шейтан), попада в плен на страстите на душата нефс и похабява добрите си дела в следния поучителен разказ:
„Един човек живял по времето на пророка Шуайб алейхисселям вървеше и говореше навред: «Аллах видя толкова много мои грехове и провинения, ала въпреки това не ме укори и наказа поради милостта и великодушието си.»
С Божието откровение пророка Шуайб алейхисселям се обърна с предупреждения и напътствия към този човек:
«–Казваш „извърших толкова грехове, а Аллах не ми потърси отговорност затова и с милостта си не ме наказа.“ О неразумни човеко, о ти, който остави правия път и пропадна в пустинята! Колко пъти Аллах те наказа, ала ти дори не разбра. Потънал си в нехайство и поради това си загубил и зрението си. Попаднал си в плен на желанията на душата нефс, на страстите си, ала не забелязваш.
О ти, потъмнял като котел човеко! Покрит си с пластове сажди и нагар, те са почернили духовността ти. Сърцето ти се е покрило с толкова пластове чернилка, че е спряло да вижда, ослепяло е за Божиите тайни.
Всяко нещо изпъква на фона на контраста със своята противоположност и така по-лесно се разбира. Черният нагар в белия излъскан котел се вижда ясно. Ала в почернелия от дима котел, петната от нагара се загубват и не могат да се различат.
Когато вярващият, чието сърце не е загубило чистотата си извърши грях, бързо разбира въздействието му и веднага се разкайва и моли за опрощение „О Господи!“ Ала очите на сърцето на онзи, който неуморно върши грехове и постоянства в тях, са като покрити с пръст; той не вижда греха си и не усеща терзанието на съвестта. Дори не се сеща да се разкая (тевбе). Греха му се струва като нежна музика за сърцето. Без да разбере загубва вярата си (иман).Чувството на разкаяние, думите „О Господи!“ го напускат; огледалото на сърцето му се покрива с пластове чернилка, която не само потъмнява сърцето му, но започва и да го разяжда.
Когато напишеш нещо върху бял лист, написаното се вижда ясно. Ала когато започнеш да пишеш върху лист, който вече е изписан, написаното от теб не може да се види, смесва се така, че се чете трудно или грешно. Защото, когато черния цвят на мастилото се наслои един върху друг и двата надписа загубват своя смисъл. Ако на този лист напишеш за трети път, тогава го почерняш като сърцето на невеж човек.
Какво друго можеш да направиш, освен да потърсиш убежище при Всевишният Аллах – Избавителя на търсещите избавление? Търсете убежище и напътствие от Вашият Господ – Притежателя на милостта и милосърдието, за да се спасите от страданието, за което няма лек, тоест от потъмняването и ръждясването на сърцето!»
След тези думи изпълнени с Божествен полъх, от които сърцето потреперва, човека с намерение за молба за опрощение (истигфар) попита пророка Шуайб алейхисселям:
«–Какъв е признака на Божието наказание за извършените от мен грехове, което съм получил без да осъзная ?»
Всевишният Аллах низпосла следното на пророка Шуайб:
«Аз покривам греховете; не разкривам тайните, ала найявният признак на това, че той е бил наказан е следният:
Той изпълнява задължението си да Ми служи, говее (държи оруч), отслужва молитвите, дава задължителната милостиня зекят, върши и други праведни дела, ала в нито едно от тях не намира и зрънце духовна наслада.
Служенето му (ибадет) е формално изпълнено ала духовността му е изгубена; сърцето и тялото му не са в хармония. На външен вид орехите изглеждат здрави, ала във вътрешността им няма ядка, кухи са.
За да се изпита наслада от вярата (иман) и служенето на Аллах (ибадет) сърцето трябва се изпълни с духовност. За да покълне семето, то трябва да е пълно. Нима кухото семе може да даде фиданка? Нима безжизнената външност не е само една обвивка?!»
С тези духовни напътствия Шуайб алейхисселям отправи предупреждение към изпадналия в нехайство човек. С духовността на пророка в сърцето му разцъфнаха цветята на надеждата. Помоли се за опрощение (истигфар) и обърна сърцето си към Истинния (Хак – едно от най-прекрасните имена на Аллах)…”
