СПАСЕНИЕ ОТ НЕХАЙСТВОТО -2-

Всевишният Аллах е създал човека със склонност и към добро и към зло и го е определил като единственото същество с поверена отговорност да Му служи. Като е обвързал постигането на мира и спокойствието в земния живот и щастието в отвъдния с пречистването и усъвършенстването на духовния свят на човека. Важността и необходимостта от осъществяването на това Всевишният Аллах е обявил чрез 7 клетви в първите айети на Сура „Шамс“:

В айетите се повелява:

„Кълна се… и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост! Сполучва онзи, който я пречиства. А губи онзи, който се омърсява.“
(Сура Аш-Шамс /Слънцето/, 91:7-10)

Нечестивост е попадането в плен на страстите на душата нефс; а богобоязливостта (таква) е стремежа към близостта със Създателя и предпазването на сърцето от всичко, което отдалечава от Него. В по-голямата си част тези две противоположни качества се състоят от едни и същи средства: ум, логика, съзнание, материални блага, позиции, деца … и т.н.

Когато тези средства не се използват за приближаване към Всевишният Аллах, а бъдат подчинени на страстите на душата нефс, тогава духовната ценност бива отровена и единственият капитал на човека – неговият живот – се похабява и обрича на нещастие и в земния и в отвъдния свят.

След като бе прогонен от Рая сатаната Иблис поиска от Всевишния Аллах да остане до края на света (къямет) и да може да насочва хората към зло. Поради това, че идваме в този свят, за да бъдем изпитани, Нашият Създател го остави свободен в това негово желание.

В Свещеният айет се повелява:

„Рече: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път. После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни.”
(Сура Ал-Араф /Стената/, 7:16-17)

В друг айет от Свещения Коран се известява, че сатаната, който стои на правия път и насочва хората към зло като разкрасява за тях греха, всъщност няма да може да навреди на преданите раби:

„Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.”
(Сура Ал-Хиджр, 15:39-40)

Всевишният Аллах повели:

„Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”
(Сура Ал-Хиджр, 15:42)

Всевишният Аллах ни предупреждава да не попадаме в плен на заблудите на сатаната (шейтан) по следния начин:

„…и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!“ (Сура Лукман, 31:33)

Хазрети Мевляна описва положението на онзи, който се подвежда по измамните игри на сатаната (шейтан), попада в плен на страстите на душата нефс и похабява добрите си дела в следния поучителен разказ:

„Един човек живял по времето на пророка Шуайб алейхисселям вървеше и говореше навред: «Аллах видя толкова много мои грехове и провинения, ала въпреки това не ме укори и наказа поради милостта и великодушието си.»

С Божието откровение пророка Шуайб алейхисселям се обърна с предупреждения и напътствия към този човек:

«–Казваш „извърших толкова грехове, а Аллах не ми
потърси отговорност затова и с милостта си не ме наказа.“

О неразумни човеко, о ти, който остави правия път и пропадна в пустинята! Колко пъти Аллах те наказа, ала ти дори не разбра. Потънал си в нехайство и поради това си загубил и зрението си. Попаднал си в плен на желанията на душата нефс, на страстите си, ала не забелязваш.

О ти, потъмнял като котел човеко! Покрит си с пластове сажди и нагар, те са почернили духовността ти. Сърцето ти се е покрило с толкова пластове чернилка, че е спряло да вижда, ослепяло е за Божиите тайни.

Всяко нещо изпъква на фона на контраста със своята противоположност и така по-лесно се разбира. Черният нагар в белия излъскан котел се вижда ясно. Ала в почернелия от дима котел, петната от нагара се загубват и не могат да се различат.

Когато вярващият, чието сърце не е загубило чистотата си извърши грях, бързо разбира въздействието му и веднага се разкайва и моли за опрощение „О Господи!“.
Ала очите на сърцето на онзи, който неуморно върши грехове и
постоянства в тях, са като покрити с пръст; той не вижда греха си и не усеща терзанието на съвестта. Дори не се сеща да се разкая (тевбе). Греха му се струва като нежна музика за сърцето. Без да разбере загубва вярата си (иман). Чувството на разкаяние, думите „О Господи!“ го напускат; огледалото на сърцето му се покрива с пластове чернилка, която не само потъмнява сърцето му, но започва и да го разяжда.

Когато напишеш нещо върху бял лист, написаното се вижда ясно. Ала когато започнеш да пишеш върху лист, който вече е изписан, написаното от теб не може да се види, смесва се така, че се чете трудно или грешно. Защото, когато черния цвят на мастилото се наслои един върху друг и двата надписа загубват своя смисъл. Ако на този лист напишеш за трети път, тогава го почерняш като сърцето на невеж човек.

Какво друго можеш да направиш, освен да потърсиш убежище при Всевишният Аллах – Избавителя на търсещите избавление? Търсете убежище и напътствие от Вашият Господ – Притежателя на милостта и милосърдието, за да се спасите от страданието, за което няма лек, тоест от потъмняването и ръждясването на сърцето!»

След тези думи изпълнени с Божествен полъх, от които сърцето потреперва, човека с намерение за молба за опрощение (истигфар) попита пророка Шуайб алейхисселям:

«–Какъв е признака на Божието наказание за извършените от мен грехове, което съм получил без да осъзная ?»

Всевишният Аллах низпосла следното на пророка Шуайб:

«Аз покривам греховете; не разкривам тайните, ала найявният признак на това, че той е бил наказан е следният:

Той изпълнява задължението си да Ми служи, говее (държи оруч), отслужва молитвите, дава задължителната милостиня зекят, върши и други праведни дела, ала в нито едно от тях не намира и зрънце духовна наслада.

Служенето му (ибадет) е формално изпълнено ала духовността му е изгубена; сърцето и тялото му не са в хармония. На външен вид орехите изглеждат здрави, ала във вътрешността им няма ядка, кухи са.

За да се изпита наслада от вярата (иман) и служенето на Аллах (ибадет) сърцето трябва се изпълни с духовност. За да покълне семето, то трябва да е пълно. Нима кухото семе може да даде фиданка? Нима безжизнената външност не е само една обвивка?!»

С тези духовни напътствия Шуайб алейхисселям отправи предупреждение към изпадналия в нехайство човек. С духовността на пророка в сърцето му разцъфнаха цветята на надеждата. Помоли се за опрощение (истигфар) и обърна сърцето си към Истинния (Хак – едно от най-прекрасните имена на Аллах)…”

Най-милосърдният от милосърдните Всевишният Аллах се отнася към рабите си с проявленията на качествата Всеблагия (ал-Халим) и Опрощаващия (ал-Гафур), не ги наказва веднага за извършените от тях грехове. Отлага ги за определено време, ала онзи объркан раб бе нехаен за тази истина. Тази действителност се известява в Свещения Коран по следния начин:

„И ако Аллах наказваше хората за онова, което са заслужили, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок. И щом срокът им дойде, Аллах и тогава ще е всезрящ за Своите раби.”
(Сура Фатир /Твореца/, 35:45)

Клетниците покосени от тази духовна болест, не забелязват греховете си и смятат, че извършваното от тях е добро и хубаво и че в отвъдния свят ще се срещнат с положителен резултат. Ала Всевишният Аллах известява за страшния край на онези, които вършат делата си в подобно нехайство:

„Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния, онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?”
(Сура Ал-Кахф /Пещерата/, 18:103-104)

Поради това вярващите се стараят да вършат праведните дела с искреност във вярата (ихляс) като се страхуват да не ги похабят напразно; дори най-малката грешка те приемат за голям грях. Докато нехаещите точно обратно, омаловажават извършваните от тях грехове, независимо колко големи са те.

Абдуллах ибн-и Месуд (р.а.) е казал:

„–Вярващият вижда своя грях по следния начин: той стои в полите на една планина, която всеки момент може да се срути върху него. Страхувайки се от това, той непрекъснато си задава въпроса «Дали планината ще се срине върху мен?» Грешникът вижда греха си като насекомо, което прелетява над носа му.”

След като казал това Ибн-и Месуд (р.а.) махнал с ръка, сякаш гони муха. (Бухари, Деават, 4; Муслим, Тевбе, 3, 2744)

Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал
на достойната Хазрети Аиша (р.а.) следното:

„–О Аиша! Пази се дори от най-незначителните грехове! Защото при Аллах има ангел, който ги следи и записва.” (Ибн-и Мадже, Зюхд, 29; Дарими, Рикак, 17)

Едно от големите нехайства, в които хората изпадат е омаловажаването и презрението към рабите на Аллах. Едно от проявленията на това е злословенето, то унижава хората, за които се злослови и обгръща с надменност онези, които го правят. Така стимулирайки горделивостта и страстите се позволява душата нефс да вземе надмощие. А това довежда до нарушаване правата на другите. Наказанието за този грях се дава в Съдния ден.

Всевишният Аллах не одобрява това Неговите раби да бъдат унижавани и споменава това сред едни от големите грехове:

„Горко на всеки клеветник-хулител…” (Сура Ал-Хумаза / Клеветникът/, 104:1)

В следващите айети се известява, че извършилите това деяние ще бъдат хвърлени в Ада, където огънят ще прониква и в сърцата им.

Едно от нещата, които най-много ангажират сърцето, тласкат човек към нехайство и отнемат от духовната благодат на служенето на Аллах (ибадет) е обичта към земното и лакомията за материална печалба. Нашият Създател ни известява по следния начин за тази слабост на човека:

„И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.” А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.” Ала не! Вие не почитате сирака и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се, и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия. И обичате богатството с голяма любов.“ (Сура Ал-Фаджр /Зората/, 89:15-20)

Локман Хеким дава следните наставления на своя син:

„Синко! Земното е като бездънен океан. Много учени, които не бяха достигнали до истинското познание (познанието за Аллах) изпаднаха в нехайство и се погубиха в този океан. Нека твоя кораб в този океан бъдат успокоеното сърце изпълнено с Аллах и вярата (иман). Нека екипировката на този кораб бъде богобоязънта (таква) и служенето на Аллах (ибадет). Нека платната, които ще носят кораба през морета и океани бъдат упованието на Аллах (тевеккюл). Надявам се, че само така можеш да достигнеш до спасението.” (Бейхаки, Китабу’з-Зюхд, 73)

Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) описва замърсяването и потъмняването на сърцето от нечестивостта по следния начин:

„Когато рабът извърши грях в сърцето му се появява черна точка. Ако изостави греха, извърши покаяние (тевбе) и помоли за опрощение (истигфар) сърцето му се полира (изчиства). Ала ако вместо това отново се насочи към греха, черното петно се увеличава докато покрие цялото му сърце.“ (Тирмизи, Тефсир, 83; Ибн-и Мадже, Зюхд, 29)

„–Сърцето се покрива с ръжда също като желязото.”

На въпроса:

„–О, Пратенико на Аллах! А с какво се полира и шлифова
сърцето ?
” отвърнал:

„–С често четене на книгата на Аллах (Свещения Коран) и много споменаване на Всевишния Аллах (зикир).” (Али ел-Муттаки, Кензу’л-уммал, II, 241)

Когато говори за праведните раби, които обича и от които е доволен, Всевишният Аллах посочва, че те молят опрощение веднага щом извършат грях и не постоянстват в извършването му:

„…и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, – а кой освен Аллах опрощава греховете? – и не упорстват в своите деяния, знаейки…“ (Сура Ал-Имран /Родът на Имран/, 3:135)

За да се отдалечим от нехайството (гафлет) трябва често да споменаваме Всевишния Аллах, тоест съзнанието ни да е постоянно с Него, да не забравяме нашия Господ нито за миг. Защото човек изпада в грях в моментите, когато забравя за Всевишния Аллах. Греховете, които извършваме съзнателно или несъзнателно и грешките в моменти на нехайство стават причина за духовната „ръжда“ по сърцата ни. В резултат сърцето се притъпява и спира да усеща духовна наслада от служенето на Всевишния Аллах (ибадет). Раб, който заболее от тази болест, бива победен от съня си и погубва ранните си утрини (сехер). В последствие за него става невъзможно да вижда грешките си, да отправя молитва (дуа) призовавайки Аллах с искреност и бива лишен от молбата за опрощение (истигфар).

Поради това Всевишният Аллах повелява на Пророка (с.а.в.) и чрез него на всички вярващи постоянното споменаване (зикир) така, че да не се допуска дори миг прекаран в нехайство:

„Споменавай своя Господ в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните!“ (Сура Ал-Араф /Стената/, 7:205)

В житейския си път човек се среща с различни духовни сътресения. За да се излекува от тях, той трябва да потърси лекарството на покаянието (тевбе) и да се хване здраво за искреността (ихляс). Не трябва да забравяме, че Всевишният Аллах иска да вършим праведни дела с искреност, без друга цел освен спечелване на Неговото доволство (ръза). Само така можем да постигнем духовната наслада в служенето на Аллах (ибадет). В Свещения айет се повелява:

„Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах служи, предан Нему в религията!“
(Сура Аз-Зумар /Тълпите/, 39:2)

За да е пълноценно и резултатно служенето ни на Аллах (ибадет) то трябва да бъде изпълнявано с искрена вяра (ихляс), богобоязън (таква) и концентрация, тоест в синхрон на тялото и сърцето. Служене на Аллах без искреност (ихляс) и образи без дух (рух) са като кухи плодове и изгнили семена. Основното, което лишава служенето на Аллах (ибадет) от духовната наслада е забраненият (харам) и съмнителен залък. Колкото човек внимава за това, толкова в сърцето му нараства радостта от вярата (иман) и насладата от служенето на Аллах (ибадет). Колко поучителен е следният разказ:

Хазрети Ибрахим бин Етхем разказва:

Бях легнал завит в рогозката си в месджида „Бейт-и Макдис“. Към полунощ вратата на месджида се отвори и влезе един мъдрец. Отслужи два рекята (части) молитва намаз и седна с гръб към михраба. Влязоха още четиридесет души. Единият от тях каза:

„–Един човек е легнал тук.” А мъдрецът леко усмихнат каза:

„–Това е Ибрахим бин Етхем. Вече четиридесет дни не може да усети насладата на молитвите, които отслужва!” Чувайки това не се сдържах отидох при него, поздравих го и попитах:

„–Каква е причината за това мое състояние?” А той отвърна:

„–Докато беше в Басра, ти си купи фурми. Без да забележиш сложи в торбата си и няколко от падналите на земята фурми, мислейки че са твои. А те всъщност бяха на продавача. Това те отдалечи в известна степен от духовността.”

Веднага се върнах при продавача, от когото бях купил фурмите и поисках опрощаване (хеляллък). Това му оказа голямо въздействие и той също стана праведник, който раздаваше по пътя на Аллах (инфак). (Феридуддин Аттар, Тезкирету’л-Евлия, 122-123)

Служенето на Аллах (ибадет) се извършва както чрез духовните храни, които подхранват духа (рух), така и чрез материалните храни, които дават сила на тялото. Поради това позволените (хелял) храни дават на тялото духовност и благодат, а от забранените (харам) и съмнителните се проявява тъга, тежест и нехайство.

Рабът трябва да съживява ранните утрини (сехер) с извършване на покаяние (тевбе), молба за опрощение (истигфар) и споменаване на Аллах (зикир) и така да пречиства сърцето си от духовната тежест и да пренесе благодатта на утрините в деня си. По този начин ще изживее един успешен живот в духовната красота на проявленията на Всевишния Аллах.

Нека Всевишния Аллах ни отреди да бъдем от щастливците, които Му служат (ибадет) с искреност (ихляс) и богобоязливост (таква), надявайки се да спечелят Неговото задоволство и получаващи духовна наслада от това служене!.. Нека премахне от нас нехайството, тежестта, ленивостта и тъгата и да дари сърцата ни с ведрина и спокойствие!

Амин!..

Kaпчици Животворна Вода  – Осман Нури Топбаш

Сподели...
TurkeySaudi ArabiaEnglishChinaSpain