За да достигнем до истина чрез размисъл (тефеккюр), споменаване на Аллах (зикир) и муракабе трябва да приложим получените знания на практика. Ако човек, който разсъждава над Божиите истини и знаменията на Свещения Коран не действа съобразно с тях, размисълът му не е осъществен подобаващо. Защото действията са видимото отражение на скритите размисъл (тефеккюр) и духовно усещане.
По този въпрос Имам ал-Газали казва:
“Плодът на размисъла – знанието (илим) – трябва да ни извисява и да ни насочи към праведни дела. Когато в сърцето се прояви знанието (илим), положението на сърцето се променя. Когато се промени положението на сърцето се променят и действията на органите. От тази гледна точка действията произтичат от състоянието, а знанието (илим) произтича от размисъла (тефеккюр). Така размисълът е начало и ключ към всички добрини.
Истинският размисъл е този, който тласка хората от лошото към хубавото, въздържане от земните страсти и доволство. Това е такъв размисъл, чрез който в хората се развиват богобоязънта (таква) и съобразителността.” (Имам Газали, Ихйа, VI, 47)
Когато размисълът и духовното усещане се превърнат в действие човек се спасява и от болестта на това да вижда чудесата във вселената като нещо обичайно и обикновено.
И наистина човек се докосва с възхвала до картините, които художникът е нарисувал, копирайки природата, ала не проявява същата възхвала пред вселената и нейния Създател. Възприема всички чудеса като нещо обичайно.
За разлика от тях приближените раби на Аллах (Хак досту), чиито сърца са пречистени, се вълнуват и изумяват не пред картините на художниците, които копирайки природата само прославят името си, а пред Истинския Творец и Неговите творби. Те изпитват удоволствие пред Божието изкуство в безкрайните чудеса, създадени в природата от Божията сила. Те виждат разноцветните листа и цветове на растенията, изникнали от една и съща пръст; тяхната пъстрота; плодовете на дърветата, разтварящи безкрайна палитра от цвят, мирис, вкус и вид; чудесните багри по крилете на пеперудите, чиито живот е само две седмици; чудесата в човешкото създаване. Те се вслушват в безмълвния език на безкрайните Божии чудеса като виждането на очите и осъзнаването на ума.
За тези хора вселената е като готова за четене книга. Те са преминали над знанието в редовете на книгите и са достигнали до знанието в сърцето. Точно както се случва навремето с Мевляна, който от учител заровен в книгите на Селчукското Медресе, чрез духовните напътствия на дервиш на име Шемс, отдаден на обичта към Всевишния Аллах, също поема от пламъка на Божията обич… Този Мевляна, който след като се „ражда” повторно в атмосферата на Божията обич, оставя книгите с явните науки на нивото, на което трябва да бъдат
и започва да чете тайнствата във вселената. Едва след това се появява произведението „Месневи” – един вик, разясняващ на хората мъдростта и тайнството в човека, вселената и Свещения Коран.
Колко щастливи са пречистите раби, които успяват да изживеят живота си в атмосферата на размисъла и духовните усещания, плод на възпитан чрез Божието откровение (вахий) разум и чувствително сърце, осветено от сиянието на вярата (иман), и така да достигнат до познанието за Аллах (марифетуллах)!..
| Размисъл Върху Вселената, Човека и Свещения Коран (стр. 215) – Осман Нури Топбаш
