Учените в Исляма са казали: “Първото задължение (фарз) повелено на човека е марифетуллах, тоест да опознае Аллах и да се насочи към размисъл, който ще го отведе към Него.”
Основната и главна цел на Свещения Коран е да спаси умовете и сърцата от завладелите ги земни неща и да ги насочи към познанието за Аллах (марифетуллах).
Всевишният Аллах е създал човека, за да Го опознае и да Му служи. Човек може да достигне до тази цел най-добре чрез мисълта си и споменаване на Аллах (зикир). Служенето на Аллах (ибадет) е същността на човешкия живот. А споменаването на Аллах (зикир) е една от най-хубавите форми на служене на Аллах (ибадет). Размисълът (тефеккюр) и споменаването на Аллах (зикир) са като неразделни другари.
Безспорно най-важното нещо за хората е да достигнат до вечното щастие и спокойствие. В сравнение с това всички други желания и стремежи остават незначителни. Най-важното средство за постигане на вечно щастие и спокойствие е познанието за Аллах „марифетуллах”.
Научното познание е схващане на едно събитие от гледна точка на причинно-следствената връзка. Марифетуллах е към това да бъде прибавено и осъзнаване на проявлението на Божията воля в това събитие. Поради това знанието за Аллах е наречено марифетуллах, тоест да се разбере Аллах в степента, в която знанието позволява.
Поради това в 85-87 айети от Сура Ал-Му’минун /Вярващите/ „Не ще ли се поучите… Не ще ли се побоите?” мисленето се споменава преди богобоязънта (таква). Защото човек достига до марифетуллах чрез размисъл (тефеккюр) и духовното усещане. След като опознае Всевишния Аллах подобаващо, човек вече знае, че трябва да се пази от противопоставяне и да бъде богобоязлив. Делата нямат стойност без познание за Аллах (марифетуллах).
Безспорно най-достойното знание е знанието за Аллах (марифетуллах). Джунейд ал-Багдади (Аллах да се смили над него – куддисе сиррух) казва следното:
“Ако знаех, че под небето има по-висше знание от това, подир което вървят учените, търсещи познанието за Аллах (марифетуллах), нямаше да се занимавам с нищо друго, щях да положа усилия да го изуча.”
Ибн-и Каййим ел-Джевзиййе казва:
“В Свещения Коран Всевишният Аллах призовава Своите раби да постигнат марифетуллах по два начина:
- Като виждат всичко, което Всевишният Аллах е направил и създал и разсъждават върху това;
- Като размишляват (тефеккюр) върху знаменията на Свещения Коран.
Първата група са видимите знамения на Аллах, а втората – знаменията (айети), които могат да бъдат чути и осъзнати от ума.” (Ибн-и Каййим, Феваид, стр. 31-32)
Размисъла и духовните усещания породени от този размисъл тласкат човек към непоколебима вяра и го насочват към целта на създаването му. Колко хубаво е казал поета:
“Вселената от начало до край е най-голямата книга на Аллах. Която и буква от най-голямата книга да прочетеш ще видиш, че значението ѝ е все Аллах. Върху която и частица от вселената да разсъждаваш – тя те отвежда все към Аллах.”
| Размисъл Върху Вселената, Човека и Свещения Коран (стр. 212) – Осман Нури Топбаш
