Духовният свят също като видимия свят е безкрайно поле за размисъл. Следващият разказ на Хазрети Мевляна изразява значението на размисъла над вътрешния свят (муракабе) по един много красноречив начин:
“Един суфи (отдаден на Аллах раб) влязъл в китна градина, за да получи вдъхновение и да се вглъби в размисъл. При вида на разноцветната красота в нея останал възхитен; затворил очи и се вглъбил в муракабе и размисъл. Намиращият се наблизо невеж го видял така и помислил, че спи, учудил му се и подвикнал:
«–Как можеш да спиш? Отвори си очите и виж натежалите гроздове, разцъфналите дръвчета, зелената трева! Виж творенията на милостта на Аллах!»
А суфи отвърнал:
«– Ех ти невеж човече, запомни добре – най-голямото творение на Божията милост е сърцето! Всичко останало е само сянка на това голямо творение. Край дърветата тече ручей. В кристално чистата му вода виждаш отраженията на тези дървета… Образите, отразяващи се във водата са въображаема градина. Истинската градина е в сърцето, защото то е мястото, където Аллах се взира. Неговото красиво и нежно отражение е в земния свят съставен от вода и кал. Ако земното не бе само отражение на кипарис, Всевишният Аллах не би нарекъл този въображаем свят – измамно място. В 185 айет от Сура Ал-Имран се повелява:
«… земният живот е само измамна наслада.»
Невежите и онези, които приемат земния свят за рай и казват «Това е раят!» вярват в образите, които виждат в ручея. Увличайки се по този мираж, те остават далеч от истинските градини, от евлияуллах (приближените раби на Аллах). Един ден сънят на невежеството приключва, очите се отварят и виждат истината. Ала каква полза от тази гледка в последния дъх? Щастлив е онзи, който е опознал смъртта, преди тя да го е настигнала. Неговият дух (рух) е вдишал от ухаещият аромат на истинската градина…”
Муракабе е важен път за онези, които искат да постигнат знание (илим), прозрение (ирфан), мъдрост и тайнство и да достигнат до Аллах. Той е един от най-ценните и благодатни пътища за постигане на духовно усъвършенстване в тасаввуфа.
Вярващият му’мин, който иска да влезе в състояние на муракабе първо трябва да подготви сърцето си за това, след което сяда както по време на молитва (намаз) и навежда глава напред. В това положение съсредоточава вниманието си и се насочва към Създателя. В това духовно състояние размишлява над следното: “Аллах ме вижда постоянно, Той е с мен всеки един миг, Той е по-близо до мен от мен самия.” В резултат от това Божието сияние, обгръщащо всичко, започва да се стича и в сърцето му.
Мухаммед Хадими Хазретлери, казва, че муракабе се извършва и чрез духовната и душевна връзка (рабъта), изградена с Аллах. В резултат, от което за човек започват да се проявяват някои Божии мъдрости. (Хадими)
Истински отдадените на Аллах описват муракабе като най-прекия път към Аллах, тъй като насочването към Аллах чрез сърцето е много по-важно и по-въздействащо от насочване чрез тялото. Чрез сърцето всеки и във всеки един миг лесно може да се насочи към своя Създател. Докато в старост и болест движенията с тяло се затрудняват.
Мъдрите хора са казали:
“Един дъх прекаран пред Всевишния Аллах и в муракабе е по-велико и добро от това да се притежават съкровищата на Хазрети Сюлейман.”
Според известеното ни от Пророка (с.а.в.) в Съдния ден, когато няма да има сенчесто място, Всевишният Аллах ще подслони някои от Своите раби под сянката на най-високото небе (Арш). Сред тези щастливци ще е вярващият му’мин, който в усамотение е проливал сълзи, разчувстван от мисълта за Аллах. (Бухари, Езан, 36; Муслим, Зекят, 91)
| ОСМАН НУРИ ТОПБАШ – РАЗМИСЪЛ ВЪРХУ ВСЕЛЕНАТА, ЧОВЕКА И СВЕЩЕНИЯ КОРАН (стр. 162-165)
