Като израз на мъдростта на Аллаховото изпитание този преходен живот веднъж става „сцена“ на проявления на мъка, друг път – на милост и благодат. Истинското умение е да използваме волята си в съответствие с Аллаховото доволство, превръщайки проявленията на мъка и благодат в полза. Пратеника на Аллах (с.а.в.) е обяснил това по следния начин:
„Положението на вярващия наистина заслужава възхищение. Защото всяко негово състояние е средство за постигане на добро. Такова качество е присъщо единствено за вярващия: Когато се радва е благодарен; това е добро за него. Когато го сполети беда, тьрпи; и това за него е добро. „ (Муслим, Зюхд, 64)
Следователно състоянието на „доволство“ (ръза), което трябва да проявим пред предопределението на нашия Създател е първото условие за постигане на спокойствие и благополучие в човешкия живот.
Второто е независимо от тежестта на житейските условия, които ни обграждат, да се стараем да поправим недостатъците.
Това означава, че в живота и събитията съществуват обстоятелства, които се формират в рамките на човешката воля и усилия. Полагането на усилия, старанието е израз на това, че човек „притежава воля“. Приемане на противното, тоест че негативните неща в живота не могат да се променят и поправят, би довело човек до отчаяние и безнадеждност. Резултатьт от подобен песимизъм е липса на развитие и застой. Тоест думите: „Какво да направя, такава ми била съдбата!“ пораждат слабост и загуба на воля.
Когато се замислим за възвишените качества отредени на човека, ясно се разбира, че този подход и нагласа са лишени от смисъл. Така например „фатализмът“ не е нищо друго освен изкривено разбиране за съдбата.
Според исляма, част от съдбата не е абсолютна и в този смисъл подлежи на промяна. Тя се формира според проявленията на човешката воля. Това означава, че някои обстоятелства биват сътворени в резултат от желанието на раба. Значението на израза споменат в основите на вярата (Аменту) „доброто и злото е от Аллах“, не означава че всичко с отредено по абсолютен начин от Аллах и не може да бъде променено. Правилното тълкуване е, че волята на Всевишният Аллах присъства във всичко, което се случва. Нищо не може да се осъществи без Неговото знание и воля.
Когато едно събитие се случва първо по волята на Всевишния Аллах, и вследствие или в допълнение на действието на раба, то това е „абсолютна съдба“. Казано с други думи това са нещата, които не зависят от човека като раждане, смърт, раса, продължителност на живота и т.н. Тези особености не се променят. Те не са повод за награда или наказание в отвъдния свят (ахирет), а само основа за определяне степента на отговорност на раба в отвъдния свят. Заедно с това Всевишният Аллах е оставил на хората известна свобода на действие, като ги е дарил с частично свободна воля. Свободният избор на раба се осъществява с позволението на Аллах и се нарича „съдба, подлежаща на промяна“. Съществуването на това поле на отговорност е причина Пратеника на Аллах (с.а.в.) да завещае на човечеството да полага усилия, да се старае да поправя негативните неща в живота.
Да илюстрираме със следния пример:
Ако един баща заведе своето дете в магазин за играчки и с бащина нежност му обясни и покаже кои са полезни и кои вредни, след което остави избора на играчка на детето:
„-Можеш да вземеш, която играчка пожелаеш.“
В случай че детето избере вредна играчка, бащата може да не я заплати и да остави избора на детето без резултат. Или в изпълнение на обещанието си да каже:
„-Вземи играчката и се срещни с вредата, за която те предупредих!“
Земният свят прилича на „магазина за играчки“ от примера. А ние сме като детето. Чрез пророците и книгите Всевишният Аллах ни изпраща Своята помощ като (Аллах да опази от уподобяване) предупреждението на загрижения баща.
Тъй като абсолютната воля принадлежи на Всевишния Аллах, чрез Своето пречисто качество „ел-Халик“ (Твореца; Сътворителя) Той сътворява действието на раба. В нашият пример това е като заплащането на стойността на играчката в изпълнение на желанието на детето; или както понякога се случва, въпреки желанието и усилията си не можем да осъществим исканото.
Както разяснихме по-рано, тези обстоятелства са вследствие от това, че хората са сътворени, за да бъдат изпитани.
Това което човек следва да направи е да повери волята си на волята на Всевишния Аллах; да се старае желанията и намеренията му да са в съответствие с Аллаховото доволство. Защото както се споменава в айета:
„ … Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.“ (Сура ел-Бакара, 2:216)
Едно от проявленията на милостта и благодатта на Всевишният Аллах към човека са сънищата. Те са своеобразен пътеводител на съзнанието към метафизичната същност на живота. На сън се случват неща, които са невъзможни в реалния свят. Това ни дава възможност да осъзнаем по-лесно достоверността на известията в исляма за положението в отвъдния свят (ахирет).
Пророците са изпратени на хората като напътствие. Те се позовават на Аллаховото откровение (вахий) и се потвърждават взаимно. За разлика от тях много от философските школи не само, че не се потвърждават взаимно, но и се опровергават и взаимно отричат. Думите на Паскал, който след като осъзнава безсилието на разума, се насочва към мистичното тьрсене описват безсилието на философските търсения по следния начин:
„Философията поставя хипотетични, относителни (субективни) възгледи. Например това, което от тази страна на Пиренеите наричат правилно, от другата страна се счита за грешка. От тази страна на реката формираща границата – онзи, който погубва човешки живот е злодей, а от другата страна – герой.“