Думата инфак, чийто смисъл е изразходване на богатството, дори на душата по пътя на Аллах и други подобни на нея думи, са споменати в Корана над 200 пъти. Само това число е достатъчно, за да разберем значението и важността на това дело.
По време на второто споразумение в Акабе Абдуллах ибн Реваха – радияллаху анх – е казал:
– О, Пратенико на Аллах! Може да поставиш, каквото условие пожелаеш, за теб и за твоя Господ.
Пратеникът – салляллаху алейхи веселлем – отговорил:
– Условието ми относно моя Господ към вас е да Му служите и нищо да не съдружавате с Него. А условието спрямо мен е, да ме пазите, както пазите душите и богатствата си.
Сахабетата попитали:
– Ако изпълним това какво ще получим в замяна?
Пратеникът – салляллаху алейхи веселлем – отговорил:
– Дженнет! Намиращите се там казали:
– Каква изгодна сделка! Нито се отказваме от нея, нито искаме (предлагащият) да се откаже! (Ибн Кесир, Тефсир, II, 406)
След това споразумение е бил низпослан следният айет:
„Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им, за да е техен Раят [Дженнета]…” (ет-Тевбе, 111)
Най-съществената и идеална проява на „продаването” на душата на Аллах, е жертването на живота по пътя на Аллах (шехид) и воюването по пътя на Аллах (гази).
Колко поучителен е примерът на първата жена- шехид в исляма – Сумейе. Тя жертвала душата си по пътя на Аллах с безкрайна самоотверженост. Изкупвайки Дженнета и заемайки място в сърцата на вярващите до Сетния ден, тя чака момента, когато ще получи вечната си награда. За да достигнем и ние задовалството на Аллах, имайки предвид това, трябва да се насочим към изразходването на имотите и душите си по Неговия път.
Друг пример е битката при Чанаккале (Дарданелите), където макар че турската армия да е останала дори без барут, тя е победила, защото проявила душевана и физическа самоотверженост. Подобни примери в историята има много.
Всъщност да „се продаде” богатството на Аллах е в преносен смисъл, което означава изразходването му по пътя на Аллах. Всевишният Аллах когато изрежда качествата на страхуващите се от наказанието Му, повелява:
„… и раздават от онова, което им сме дали за препитание.” (ел-Бакара, 3)
| ВАКЪФ ИНФАК ХИЗМЕТ (стр.75) – Осман Нури ТОПБАШ
