Каква е истинската цел в живота на човека, който е създаден по най-прекрасния начин и удостоен с милост и блага от Всевишния Аллах? Какво се очаква от него? Какви отговорности притежава?
Всевишният Аллах повелява следното:
“Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?” (Сура Ал-Муаминун /Вярващите/, 115)
“Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.” (Сура Аз-Зарийат /Отвяващите/, 56)
Човек трябва да благодари хилядократно за всяка една клетка в тялото си. Тази признателност трябва да показва чрез служене на Аллах (ибадет), раздаване на милостиня (садака), наставлявайки истината и търпението (сабър), и чрез извършване на добри деяния. Всяко благо има своята цена и всяко благо изисква признателност (шукюр).
Пратеникът на Аллах (с.а.в.) е повелил следното:
„Даването на милостиня е дълг за всяка става от човешкото тяло във всеки ден, през който слънцето изгрява. Милостиня е да бъдеш справедлив между двама [спорещи]. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня
е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което пречи“ (Бухари, 72; Муслим, Зекят, 56)
“За всяка своя кост и става дължим милостиня (садака). Всяко прославяне на Аллах (Субханаллах) е садака, всяка благодарност (Елхамдулиллях) е садака, всяко произнасяне на думите «Ля Иляхе Илляллах / Няма друг бог освен Аллах/» е садака, всеки текбир (Аллаху екбер – Аллах е Велик) е садака, да призоваваме към добро е садака, да възбраняваме злото е садака. Равностойно на това са два рекята молитва духа (кушлук намаз).” (Муслим, Мусафирин 84, Зекят 56; Бухари, 11.)
В други предания към горното е добавено и “отсъждане със справедливост между двама души”
и “показване на път”. (Бухари, 11; Муслим, Зекят, 56)
Следователно, в този свят трябва да полагаме усилия да бъдем прекрасни раби на Всевишния Аллах. Трябва да се подготвим за отвъдния свят по най-хубавия начин, изживявайки живота си в служене на Аллах (ибадет) и добри дела.
Осман Нури ТОПБАШ – Размисъл Върху Вселената, Човека и Свещения Коран (стр. 106)
