Истинската красота на всяко благодеяние се проявява в превъзходното му осъществяване, зрялост и искреност. Поради това в знамение от Свещения Коран се повелява:
“…и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.”
(Сура ел-Бакара /Кравата/, 195)
Следователно всяко хубаво действие, поведение, дума и служене на Аллах (ибадет) трябва да се извършват от сърце с подобаващата им превъзходност и величие. В противен случай служенето на Аллах (ибадет) и хубавите дела ще бъдат погубени във водовъртежа на страстите и ще завършат със загуба и печал.
Без съмнение един от най-важните въпроси, който трябва да се съблюдава е тънката граница при даването и взимането на заем. Защото продължаването на заема е свързано със спазването на задължителни правила както от даващия така и от взимащия заем. Тази форма на служене на Аллах събужда изворите на добродетелта в душите и среща изсъхналите сърца с моретата на обичта, състраданието и щедростта. Така поредицата от действия, извършени с цел да се спечели одобрението на Аллах се превръщат във възвишен нрав, на който могат да завидят и ангелите. Един от хадисите предаден ни от Ебу Хурейра много ясно илюстрира тази истина:
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) разказа за един от Израилевите синове, който поискал заем от хиляда динара. Този, от когото поискал заем казал:
“– Доведи ми своите свидетели, за да ти дам пред тях и те да свидетелстват! ”
Онзи, който искал заема отвърнал:
“– Аллах е достатъчен за свидетел!”
Човекът, от когото е бил поискан заема казал:
“– Тогава доведи гарант.”
Искащият заем отвърнал:
“– Аллах е достатъчен за гарант.”
Тогава човекът, от когото е бил поискан заема казал:
“– Казваш истината!” и дал пари в заем със определен срок.
Човекът взел парите и отплавал с кораб, за да върши търговските си дела. След като привършил потърсил кораб, с който да се върне и плати заема си навреме, но не намерил. Не знаейки
какво да прави взел едно парче дърво издълбал вътрешността му и поставил там хилядата динара и писмо до заемодателя си. Затворил отвора на дървото, отишъл на брега на морето и казал:
“О, Аллах, знаеш че взех на заем хиляда динара от един човек. Когато поиска от мен свидетел аз казах: «Аллах е достатъчен за свидетел!» И той Те прие за свидетел. Когато поиска от мен гарант, аз казах: «Аллах е достатъчен за гарант!» И той Те прие като гарант. Въпреки усилията си, сега аз не мога да намеря кораб, с който да се върна и да платя задължението си навреме. Това поверявам на Теб!” и хвърлил парчето дърво в морето. То се понесло във водата и скоро се изгубило от погледа му.
След това човекът отново отишъл да търси кораб, с който да отплава.
През това време далият заем човек, отишъл на пристанището да чака пристигащите кораби, за да вземе обратно парите, които бил дал. Кораби нямало, но видял парче дърво, взел го и го отнесъл в дома си за огрев. Когато го разсякъл с брадвата видял парите и писмото.
След време, човекът, който бил взел заем намерил кораб, с който се върнал в родината си. Допускайки, че изпратените от него пари в дървеното парче може да не са достигнали собственика си, веднага отишъл при него с хиляда динара.
“– Непрестанно търсех кораб, за да мога да ти върна парите. Но не можах да намеря по ранен кораб от този, с който дойдох.” казал на заемодателя си, а последният го попитал:
“– Ти изпращал ли си ми нещо?”
Човекът отвърнал:
“– Аз ти казвам, че не можах да намеря по-ранен кораб.”
След което заемодателят казал:
“– Аллах ми изплати вместо теб парите, които си изпратил в парчето дърво. В отплата на твоята искреност Всевишният като твой гарант направи така, че да достигнат до мен. Така че хилядата динара, които сега носиш са си твои. Върви си спокоен и ги задръж.” (Бухари, Кефалет, Бую, 10)
В този хадис е представена истината за това как обещанието направено в името на Аллах и искреността на усилията то да се спази се приемат и опазват от Всевишния Аллах. Това показва, че отношенията на даване и получаване, трябва да се запазят в рамките на двустранното разбиране, искреност и равновесие.
Докато не е намесена злоупотреба, Аллах се отнася с милост и към двете страни. Колко поучителен е следващият разказ отразяващ тези истини:
Наближаваше времето за разговяване (ифтар). На вратата на фурната за хляб се появи човек. По чертите на лицето му се разпознаваше благородство и почтеност. След като навалицата попремина човекът се обърна към хлебаря:
“– Сине, днес не можах да заработя прехраната си. Ще ми дадеш ли четвърт хляб? Ще ти го заплатя утре ако съм жив и здрав.”
Гласът му трепереше, а лицето му се изчерви от притеснение. Хлебарят отвърна:
“– Разбира се; ще ти дам не четвърт, а цял хляб. Хелял да ти е, няма нужда да плащаш.”
Странникът отвърна:
“– Не сине, една четвърт е достатъчна… Може да дойдат още трима нуждаещи се. Пък и само за една четвърт мога да се срамя да искам назаем. Не мога да понеса повече. Една четвърт мога да взема само при условие, че утре ще ти се изплатя.”
Удивен хлебарят даде четвърт хляб. Човекът взе хляба, целуна го и се отдалечи с тихи и бавни стъпки. На следващият ъгъл пред него се изпречи куче. Погледна стареца с молещи очи, сякаш разказваше, колко е гладно. Човекът със сияещо лице откъсна половината от четвъртинката хляб даде я на кучето и каза:
“Значи половината е била твоя!” След което отиде в джамията. Разговя (ифтар) с останалите няколко залъка хляб и малко вода и благодари на Аллах за тези дарове.
На следващият ден един търговец каза на стареца:
“– Чичо напълни стомните ни от отсрещната чешма и внеси новата стока вътре! ” и му даде една лира за труда.
Човекът веднага изтича до фурната, за да изплати 25 куруша (една четвърт от лирата) колкото бе стойността на взетия хляб. Хлебарят не искаше да ги вземе, но се предаде пред настояването на човека; и взе парите с насълзени очи.
Както е показано и в този пример, Аллах улеснява изплащането на заем, взет с искрено намерение да се върне. Ако този, който има заем приема трудностите с търпение, без да злоупотребява и без да спекулира; ако искрено полага усилия да изплати заема си, Аллах го улеснява и му дава изход от това положение, в степен отговаряща на старанието му.
Ако длъжникът притежава имущество и не го продава, за да изплати дълга си, то той носи отговорност за това. Тоест когато длъжникът не намира друг вариант, следва да продаде вещи или имоти, които не са му жизнено важни, за да изплати дълга си. Когато някой е задлъжнял, а живее в лукс и разточи- телство и поради това не изплаща дълга си, носи отговорност и накърнява правото на другите.
Длъжникът трябва да намали своето харчене, да избягва големите разходи, да спестява от всичко, което може докато изплати дълга си, за да не наруши правата на онези, на които дължи. Но когато вместо това, човекът не се отнася сериозно към дълга си, той губи милостта на Аллах и нарушава правата на другите, а това е прегрешение, което Аллах не опрощава. Както посочва и знамението: «Аллах, приема покаянието…»28 От обхвата на това опрощаване Аллах изключва нарушените права на другия. От друга страна храната на онзи, който забавя връщането на дълга се смесва с непозволено (харам). Трябва да се знае, че взимането на заем с намерение да не се връща е страшно бедствие в отвъдния свят. Които извършат подобен грях попадат в опасността известена ни от Пророка (салляллаху алейхи ве селлем):
“Който вземе заем, с намерение да не го връща, ще застане пред Аллах като крадец.” (Ибн-и Мадже, Садакат,11/2410). Значимостта на този въпрос при Аллах е изразена по много ясен начин и в друг хадис:
“Аллах изплаща дълга (улеснява изплащането) на този, който вземе нещо от хората, с намерение да го изплати. А на онзи, който вземе от хората нещо с намерение да го погуби, Аллах погубва имотите в земния живот.” (Бухари, Истикраз, 2)
Колко хубав пример по отношение на заема е поведението на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) в тази случка:
На връщане от похода при Затуррика, Пророка (с.а.с.) разговаряше с Хазрети Джабир (Аллах да е доволен от него). Когато разбра, че наскоро се е оженил и поради това доста е задлъжнял, го попита какво притежава. Хазрети Джабир отвърна, че има само една камила. За да го спаси от дълговете му Пророкът (с.а.в.) поиска да купи камилата. Договориха се и Пророка (с.а.с.) купи камилата с условието да я плати веднага щом стигнат Медина. След като пристигнаха Хазрети Джабир (Аллах да е доволен от него) доведе камилата, а Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) заплати цената, за която се бяха договорили. След като покупко – продажбата завърши Пророка (с.а.с.) подари камилата на Хазрети Джабир. Тази изключителна постъпка толкова силно впечатли мюсюлманите, че те нарекоха вечерта, в която това събитие се случи «лейлетул баир» (нощта на камилата). Отделно от това Пророкът (с.а.с.) помоли опрощение за Хазрети Джабир 25 пъти. (Рийазу’с – Салихин, I, 104-105)
Хазрети Джабир (Аллах да е доволен от него) разказва:
“По пътя срещнах един евреин. Разказах му тази случка. Той остана изумен и започна да повтаря: «Значи купи от теб камилата, плати ти я и след това ти я подари, така ли?» А аз отвърнах: «Да»” (Ибн-и Хаджер, Фетху`л-Бари, 5/317)
Накратко в рамките на тази хубава и възвишена нравственост:
- Длъжникът, следва да продаде имуществото, което притежава и да погаси задълженията си.
- Онези, които имат възможност трябва да помагат на задлъжнелите.
- Трябва да се отправя молитва и да се иска опрощение за длъжниците.
В един хадис-и шериф се повелява:
“Аллах дарява с благодат своя раб и му наддава по най-хубавия начин, след което му провожда нуждаещите се, за да посрещне техните нужди. Ако този раб прояви недоволство от това, погубва всички блага, които притежава …” (Мунзири, ет-Тегриб, 4/170)
•••
| ПОСЛЕДНИЯТ ДЪХ – Осман Нури ТОПБАШ
