ВЕЛИКИЯТ НРАВ НА ПРОРОКА

       Месневи: „Обикнах Онзи, Който притежава всичко и всичко е Негово творение. Ума и сърцето си отдадох на Неговият любим.” (том 3, 4136)
Пределната сила и степен на способността за обич се нарича „любов“. Извисяването в любовта е възможно, когато пределната обич се насочи само и единствено към Всевишния Аллах. Пътя за осъществяване на това минава през фазите на човешката обич. Най-благодатна в това отношение е обичта към Пророка (с.а.с.), защото той е изпратен като милост за световете – дар от Сътворителя на всички създания.
В горните строфи Мевляна изразява това, че отдавайки ума и сърцето си на „Неговия любим“ тоест на Пророка (с.а.в.) е успял да достигне до обичта към Аллах (Мухаббетуллах). Един от най-изключителните примери в това отношение са Сподвижниците на Пророка, които се отдали изцяло в подкрепа на делото на Пратеника на Аллах (с.а.в.)
       Месневи: „Хора, Пророкът е като ваш пастир. Пастирът не се страхува от грижите по стадото си, пази ги от студа и жегата. (том 3, 4146-4148)
В тези строфи Мевляна използва сравнението със „стадо“не за да унизи или обиди хората. Той прави това, за да привлече вниманието върху това, че те имат нуждата да бъдат „направлявани“ подобаващо в правилната посока. В един от хадисите се повелява: „Всички вие сте пастири и сте отговорни за онези, които водите!” (Бухари, Джума 11, Истикраз 20; Муслим, Имаре 20). Това означава, че в определена степен във всеки се проявяват управленски качества като се посочва отговорността, която произтича от тях. Често пастира взима на ръце болното или слабото животно и така му помага да не се изгуби. Най-важното качество на управляващия е милосърдието, нежността, грижата и искреността, способността да носи в сърцето си онези, за които е отговорен.

•∗•

       Месневи: „Свещеният Коран е пояснение на качествата
на пророците. Ако го четеш и прилагаш все едно си се видял лично с тях!”
       „Ако четеш Свещеният Коран, но не спазваш повелите
му и не живееш с нравствеността описана в него, каква полза за теб дори да си се видял с пророците или с приближените раби на Аллах?”
       „Когато вникнеш в смисъла на разказите за пророците, клетката на тялото става тясна за птицата на душата.” (том 1, 1516-1518)

Свещения Коран е изпратен, за да напътства хората да постигнат щастие както в земния така и в отвъдния свят. За да постигне тази цел той осъществява напътствието чрез различни известия и стил, засягайки различни теми. Важно място сред тези теми заемат разказите за пророците и народите, на които са изпратени. Хората, които ги четат научават за благата, с които пророците и праведните, спечелили одобрението на Аллах са били дарени, а също така за гибелта на угнетителите и невежите, които са се възпротивили на Всевишния Аллах. Тази информация цели да им помогне да подредят живота си и да изберат правилната посока.
За да може да оползотвори в най-голяма степен прочетеното в разказите за споменатите в Свещения Коран пророци, човек трябва да се подготви духовно. Самият Коран известява това, че неспособността да се размишлява над дълбокия смисъл заложен в айетите може да се дължи на преградата в сърцата:

       „И нима не размишляват над Корана или сърцата им са под ключ?” (Сура Мухаммад, 47:24)

Само пречистеното сърце може да разбере и осъзнае подобаващо значението на айетите от Свещения Коран и да разбере тайните му. Защото Свещеният Коран разкрива тайнството си само на пречистеното сърце. Най-големият тълкувател на Свещения Коран е Пророкът (с.а.в.). Поради това Хадисите имат значението на пояснения на Свещената Книга. Сред най-големите тълкуватели на Корана след Пророка (с.а.в.) са приближените раби на Аллах (евлияуллах), които прилагат на практика познанието си и са получили дял от духовността на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Както казва Мевляна:
 „Най-добре разбират Свещения Коран онези, които живеят според него.”
Сърцата, които са заслепени от тъмнина не могат да поемат нищо от Свещения Коран. На онези, които проучват Исляма само с външно знание без духовност, Свещеният Коран не дава напътствие и не разкрива тайнството си. Аллах повелява:
       „…Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.” (Сура Ал-Араф /Стената/, 7:146)
Смисъла на четенето на Свещения Коран е да се възприеме описаната в него нравственост. Когато след смъртта на Пророка (с.а.в.) питаха достойната Аиша (р.а.) за неговия нрав, тя отговаряше:
„–Неговият нрав бе Свещеният Коран.” (Муслим, Мусафирин 139; Несаи, Къяму’л-лейл 2).
Коранът съдържа повели, които могат да извисят човека на ниво по-високо и от ангелите от гледна точка на нравственост. Това, което Хазрети Мевляна ни казва в горните строфи е, че ако четем Свещения Коран с разбиране можем да придобием нравствеността на Пророка (с.а.в.). Нравствеността описана
в Корана е изразена с думите на Пророка като „Велик нрав” (споменат в Сура Ал-Калам /Калемът/, 68:4) като е оставил на общността си следният завет „придобийте великият нрав, който Всевишният Аллах повелява!” (Мюнави, ет-Теариф, стр. 564).
Следният разказ за Ибн-и Аббас (р.а.) е един пример за нравствеността описана в Корана: Един човек отправил грозни слова към Ибн-и Аббас, който замълчал. Човекът се учудил на това и попитал Ибн-и Аббас защо не му отвръща със същото. Тогава Ибн-и Аббас (р.а.) отговорил:
„–Притежавам три качества, които ми пречат да ти отвърна.
Първото е когато чуя айет от Свещения Коран си пожелавам – дано всички хора узнаят това, което аз чувам.
Второто, когато чуя, че някой праведен съдия е раздал правосъдие много се радвам, въпреки че нямам никаква материална или духовна връзка с него. (Радвам се за това, че красотата и справедливостта на Исляма и истината надделява.)
Третото, когато завали дъжд в селище с вярващи винаги се радвам, въпреки че там нямам нито нива нито пасящи животни. (Защото радостта на другите вярващи е достатъчна, за да ме направи щастлив.)
(Когато сърцето ми е изпълнено с тези чувства, как да отговоря на твоите обиди и да нараня сърцето ти!)” (Хейсеми, Меджмау’з-Зеваид, том IX, стр. 284)

КАПЧИЦИ ЖИВОТВОРНА ВОДА – Осман Нури ТОПБАШ

Сподели...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

TurkeySaudi ArabiaEnglishChinaSpain