Една от основите на вярата е вярата в Ахирета. Т.е. след земния живот има и друг живот. Човек не се погубва просто ей така. Като приключи земния живот започва един друг живот. Ислямската вяра на кратко обяснява този живот като един „безкраен път“. Т.е. земният живот е временен, а в другия свят който ще отидем е вечен.
Тази хармония човекът не я основа, а просто човекът си играе ролята на която му е дадена. В тази хармония има камъни, дървета, насекоми… Само, че на човекът не само на този е дадена някаква роля, а в живота който ще отиде също притежава друга роля. Човекът също там ще живее, но ще отнесе от този живот качественото досие на живота заедно с себе си и според него ще бъде на съответното място. Т.е. в другият свят който ще останем завинаги, го определя този свят с качеството му.
Този безкраен живот който ще отидем какъе той? Много ясно, че няма кой да е отишъл и да се е върнал от там. Знанията за Отвъдния свят и за този свят които са създадени от Аллах (дж.дж.) ги знае само Той. Ние знаем толкова до колкото Ни е оповестил. И затова когато човек дава някаква стойност за този и за Отвъдния свят трябва да се взърне в знанията които е изпратил Аллах (дж.дж.).
Може ли да се каже: „Не ни интересува Отвъдният свят?“ Неможе. Защото като се каже такова нещо се губи значението на този живот. Защото всяка спестена икономия на този свят, всяко поведение, всяка случка, всеки живот трябва да има отражение в Отвъдния живот. Ако си помислим, че няма Отвъден свят няма да разбереме смисъла на този живот. Ако се замислим сами ще си изкараме извод, че има нужда от друг свят защото действията които се вършат на този свят не се отсъждат справедливо и има нужда от друго време и място на което да се отсъди справедливо за всяка една постъпка и действие. И затова Исляма нарича мястото където ще бъде отсъдено за постъпките, действията се нарича „Ахирет“.
Дори Пратеникът (с.а.с.) който е пратен като лидер на всички хора до Съдния ден казва следното: „ Наистина истинският живот е Отвъдният“ (Бухари, Рикак, 1). И този свят който е даден на човек се изисква от него както е споменато в айета: „…се стреми към отвъдния дом“. Хз. Мевляна казва: „ И наистина едната част от живота е в положение на смърт. Всеки един момент е момент на последния миг от живота и всяка секунда се изразходва нещо от живота“. Дори човек да се противопостави на линията която е изчислена между този и отвъдния свят неможе да измести момента в който ще дойде неговият край.
Най-доброто, за човека е да приеме истината и така да изгражда живота си. Когато става въпрос за качеството на земния живот който живеем трябва да живеем така, че в Съдния ден да се защитим да се гордеем с този преходен живот. Защото не трябва да забравяме пред кой ще даваме сметка и също така, че камерите Кърамен Кятибин които ни следят постоянно ще отговарят за нашите действияи постъпки.
Може би най-важното нещо което трябва да подчертаем тук е, че не трябва да не „забравяме“. Защото земнята живот тласка човека към забрава. Защото човек е слаб. Както Аллах (дж.дж.) повелява в Свещения Коран: „ О, хора бойте се от вашия Господ и се страхувайте от Деня, в който родител не ще бъде от полза за своята рожба, нито детето ще бъде от полза за своя родител! Обещанието на Аллах е истинно. И никога да не ви подмами земния живот, и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!“ (Лукман, 33)
По пътя към вечния живот има две спирки. Място на вечното щастие Дженнет и мястото на най-различните мъчения Джехеннем. Човек ще изгради Дженнета си в този свят и ще занесе огъня също от този свят.
В друг айет се казва: „Пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е Всемогъщ, Премъдър“ (Ниса, 165). Пратениците са изпратени с мисия да покажат и да напътстват хората по пътя към Дженнета и в същото време предупредители към тези които са по пътя към Джехеннема. Последната книга е изпратена на Мухаммед (с.а.с.) и тя е Коран-и Керим. Този който иска да върви по пътя към вечното щастие ще намери пътните знаци в него така също и този който иска да се опази от Джехеннема ще може да намери нужните мерки. Дори и този който ще кажат: „Не ще ни засегне Огънят, освен само в броени дни“ (Ал-и Имран, 24).
Единствено Той ще отсъжда в този ден (Ен‘ам, 62). Дженнетския живот с Неговото позволение ще започне, и също така Джехеннемският. На всеки ще му бъде отплатено и на никой няма да му бъде направено своеволие. Аллах (дж.дж.) казва: „В този ден хората ще излязат на групи, за да им бъдат показани техните дела. Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.“ (Ал-Залзала, 6-8).
Равностойността на Дженнета… е описана в Книгата на Аллах и в традицията на Пророка ни Мухаммед (с.а.с.). човекът не е поставен да затъне между въпросите „Какво да направя, че да спечеля вечното щастие?“или „Кои стъпки ще ме отведат към провала?“. Напротив милостта на Аллах (дж.дж.) е толкова голяма, че дори да е създал Дженнета, човекът, вселената все е едно длъжник да даде Дженнета на вярващите. Както казва в Коран-и Керим „Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им. Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен Раят Негово истинно обещание, дадено в Тората, Евангелието и Корана. А кой е по-верен в своето обещание от Аллах? Радвайте се на размяната, която направихме с Него! Това е велико спасение“. Важното е да можем да отдадем душите и имотите си по пътя на Аллах. Когато човек отправя действията и постъпките си към Аллах (дж.дж.) и е изцяло отдаден получава Негова най-голяма награда Дженнет. Като се знае, че душата и имотите не са наше притежание, а една щедрост от Аллах.
Какво е то да използваш душата и имота в името на Аллах? Човек да може сложи живота си в една дисциплина та дори и когато спи сънят му да се превърне в един път към Дженнета. В Коран-и Керим показва един портрет на личността като в основата му лежи „вяра и праведни дела“. Аллах (дж.дж.) казва: „А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще бъдат въведени в Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно с позволението на своя Господ. Поздравът им там ще бъде: “Мир!” (Ибрахим, 23). Вярата, е да бъдеш изцяло отдаден към Аллах и мисълтта ти да бъде винаги в това, че „Ние дойдохе от Него и При Него е завръщането“. А колкото до праведното дело то това е да живееш един живот от който действията и постъпките ще бъде доволен Аллах (дж.дж.). Както казва Пратеникът на Аллах (с.а.с.) в един хадис „Хасуне Ислямуху-Религията му стана красива“. Да се спечели задоволството и в сферите на богослужението, морала и т.н. като помислим постъпките като: да напоиш куче което е ожедняло, живот прекаран заедно с семейство, да подпомогнеш на едно сираче, да премахнеш от пътя пречка която пречи на хората, благата дума, усмивката към брата мюсюлманин… това са постъпки подпомагащи и улесняващи пътя към Дженнета.
Аллах (дж.дж.) казва: „…и заемайте хубав заем на Аллах!“ (Ал-Музаммил, 20). При положение, че Даващият е Аллах подпомагането на нуждаещите се от страна на хората, Аллах (дж.дж.) приема делата като все едно като подпомагаме към нуждаещият се внасяме садаката си на Аллах (дж.дж.). След това ще дойде ден в който Аллах (дж.дж.)каже: „Влезте сред праведните ми раби, влезте в Дженнета ми“. Най-хубавата отплата е най красиво изплатена с „Дженнет“.
Колко е радостно за онези които са спечелили наградата за вечното щастие „Дженнет“.
