Основна цел и претенция на всяка една идеология е да издигне човека и да го извиси до определено ниво в човешките взаимоотношения. Обаче, в осъществяването на тази цел никоя човешка система не е успяла да достигне такова ниво, че да се сравнява с исляма. А причината за това е, че човешките системи се опират на разума, чийто възможности са ограничени. Тъй като ислямът е плод на волята на нашия Господар, той е учредил една такава ситема, която е в хармония с истината за човека и вселената, предлагайки едно съвършенство, отвъд човешките представи. Не може да има по-естествено нещо от това. Защото познаването на самия себе си и на другите творения, и устройването на човешките взаимоотношения от страна на човека, който е слаб, представлява едно нищо пред безкрайната мощ на нашия Господар. Поради това философските системи, които са с претенцията, че едва ли не напътстват хората, а дори и повечето човешки религии са служили обратно на своите твърдения. Вместо щастие, изложили човечеството на унижения.
Несъмнено резултатите при много системи, започвайки от Фройд, който повлякъл човека в разточителство от морална гледна точка и се стигне до Маркс, който твърдял, че целта му е да осигури на човека икономическо благоденствие, са се осъществили противоположно на първоначалните си твърдения. Накрая станали причина за обществен хаос и човешки унижения.
Историческа истина е, че превъзходния Пророк на световете – Мухаммед (с. а. с.) е прегърнал човечеството, което се е давело в гнет и анархия с най-ценния плод на вярата – милосърдието и състраданието. Той със своето поведение, което било изпълнено с милосърдие и обич се е превърнал във вечен връх по пътя на примера за човечеството. В периода преди неговото пророчество, хората започвали още от детска възраст да се карат, да угнетявят, да измъчват и взимно да се нападат. Обаче след неговото идване всеки един от тях
се е избавил от тези пороци, преминавайки през ръцете на това достойно творение (Пророка) и се
превърнали в изключителни личности, които били като „светещите звезди на небето”. В живота на
тази общност, която е известна като „Асхаб-ъ гюзин” (Избраните сподвижници) има безброй случки, отразяващи моралното им ниво, което достигнали, следвайки примера на Гордостта на вселената. Следната случка с един от тези сподвижници, който се казвал Мус’аб бин Умейр е много мъдра и поучителна:
Мус’аб бин Умейр – радияллаху анх, заедно с Ес’ад бин Зюраре – радияллаху анх отишли в Медина, в квартала на рода на Абд-и Ешхел и Зафер. По това време лидерите на рода, на Абд-и Ешхел са били Са’д бин Муаз и Усейд бин Худайр. И двамата все още били езичници. Са’д след като чул, че е дошъл Мус’аб бин Умейр казал на Усейд:
„– Какво стоиш? Иди при тези двама мъже, които дошли да заблуждават слабите ни и немощни хора и ги отдалечи от тук!
Тогава Усейд отишъл при Мус’аб бин Умейр и Ес’ад бин Зюраре, застанал пред тях, изричайки непристойни думи и насочил копието си към тях, и казал:
„– Ако искате да живеете, махнете се от тук!.”
Мус’аб бин Умейр – Аллах да е доволен от него- спокоен и с усмивка отговорил:
„– Ако седнеш да ни изслушаш, има нещо да ти кажем. Ти си разумен, прозорлив и уважаван човек. Ако ти хареса ще приемеш, ако ли не, ще си тръгнеш…”
Усейд поразмислил малко и казал:
„– Правилно казваш.” След което забил копието си в земята и започнал да слуша.
Колкото повече слушал божествените красоти, за които разказвал Мус’аб – радияллаху анх,толкова повече се увличал по тях, докато накрая приел исляма. После си тръгнал от там успокоен и казал на Са’д:
„– Изслушах ги и не намерих нищо нередно в онова, което казаха.”
Са`д, който се ядосал на това, този път сам отишъл при Мус`аб. Бил ядосан и изкарал сабята си на половина от ножницата. Мус`аб – радияллаху анх, го посрещнал по същия начин. Най-напред го успокоил, а след това с един сладък и галещ душата начин и на него разказал за някои божествени истини. Както Усейд, така и Са’д се увлякъл по възвишената привлекателност на разказаното и изпил питието на вярата.
Несъмнено това е един пример, който показва степента на великата зрялост, която достигнали изключителните достойни сподвижници под духовоното възпитание на Пратеника на Аллах – Аллах да го благослови и приветства. Тези щастливци изписали със златни букви в човешката история принципа „Нека онзи, който е дошъл да те убива, да се съживи в теб” с благодатта на исляма, който съживява хората.
В тези граници Пратеникът на Аллах – салляллаху алейхи веселлем – се отнесъл снизходително и простил на какви ли не престъпници, дори на убиеца на чичо му Вахши. Винаги пред него и в сърцето му милосърдието и милостта са изпреварвали гнева му. Какви ли не пламъци на нехайството и заблудата, които изгаряли човечеството са угаснали в неговата река на истината и се превърнали в розова градина, където цъвтяли безподобни рози. Хората в неговата епоха се спасили от диващината и невежеството, които се описват така: „Ако някой беше без зъби, братята му го изяждаха!” и се превърнали в самоотвержени личности, които дори когато умирали по време на битка и се нуждаели от капка вода, предпочитали другия пред себе си, правейки знак да отнесат водата, която им се поднасяла, на ранения им брат.
Пейгамерът – салляллаху алейхи веселлем, който извел човечеството до такива недостижими духовни върхове, е бил винаги начело на своя божествен керван. Например в средата на миналия век един консей от мислители и учени хора, който се е събрал в холандскаия град Хага, установил стоте най-велики личности на света, като комисията по избора, която изцяло се е състояла от християни в рамките на основните морални принципи, определени от тях предпочели да изберат за най-превъзходната личност, Пратеника на Аллах – Мухаммед, Аллах да го благослови и приветства. Друго нещо, което заслужава внимание е, че деветдесет на сто от достойните сподвижници са предпочели исляма единствено защото били очаровани и удивени от превъзход-
ните качества, великия нрав, примерния характер и личността на Пратеника на Аллах, които са известни като „усветун-хасене” – прекрасния пример. Дори най-големите му врагове не са му приписвали отрицателни качества като „лъжец” и „угнетител, и когато говорили по негов адрес с цел да го клеветят, не са изричали нищо друго, освен добро.
Онези, които искат да се отдадат на исляма и да служат на него, трябва да знаят много добре, че това свещенно дело преди всичко е съживяване на човека, и че към всеки човек трябва да се подхож да като към най-превъзходното творение. Защото идеалът на исляма е да утвърди у него превъзходния облик. А това означава да се изчистият всички вредни влияния, които биха засенчили съвършенството в човешкото естество и да бъде съживен. А достигането до такава степен е възможно единствено с раззеленяването на красотите, които се изявяват чрез душевните стойности.
За това исляма е приел за основа на човешкото възпитание и морално изграждане момента на неговото раждане и успял да изгради своите привърженици, като личности, от които били удивени всички хора. Колко нехайни хора прекарали живота си, робувайки на своите страсти и живеейки по животински, които ислямът успял да ги изгради със сръчните си методи. Например Юмер бин Хаттаб – Аллах да е доволен от него – който някога погребал дъщеря си жива в земята, в последствие се е превърнал във великодушен човек, който не можел да причини болка, дори на една мравка.
Поради това ислямът представлява дух, който подхожда към хората с любов. Чувството за отговорност, бликащо от семето на милосърдието, което той е посял в сърцата, кара човека да достигне съвършенство в поведението си в резултат, на което спечелва щастието и на двата свята.
Защото ислямът е съживяването на човека. Всички чувства, породени от великата му същност са най-човешките в истинския смисъл на думата. Ето какво казал Юнус, изпитвайки тези чувства:
Елате да се опознаем,
И нещата да улесним,
Да обичаме, да бъдем обичани;
Светът за никой не ще остане!
| ВАКЪФ-ИНФАК-ХИЗМЕТ – Осман Нури ТОПБАШ
