Щедростта на сподвижниците

Сподвижниците се надпреварвали кой да се доближи повече към примерния нрав на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем ). Следните примери прекрасно отразяват това старание. Омер (радияллаху анх) разказва:

„Един ден Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) ни заповяда да дадем садака. В този момент разполагах с богатство и си казах: „Сега е моментьт да изпреваря Ебу Бекир (радияллаху анх).“ И донесох половината от богатството си на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем).

Мухаммед (салляллаху aлейхи ве селлем) попита:

Какво остави за семейството си? „

Отговорих:

„На тях оставих толкова, колкото донесох на теб!“

Ебу Бекир (радияллаху анх) донесе цялото си богатство. Когато Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) го попита:

О, Ебу Бекир! Какво остави за семейството си? „

Отговори:

„На тях оставих Аллах и Неговия Пратеник!“

След този отговор на Ебу Бекир (радияллаху анх) си казах: „Никога и по нищо не мога да го изпреваря.“

Ебу Бекир и Омер (радияллаху анхума) са достойни наследници на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем. Дори когато били хaлифи (управляващи), те никога не се поддали на земния разкош и разточителството, а живеели с кърпени дрехи, което предизвикanо изумление у кралете на Иран и Рим.

Несъмнено, останалите сподвижници също били като тях.

Веднъж един просяк се спрял пред Али (радияллаху анх) и му поискaл нещо. Тогава той казaл на синовете си Хасан и Хюсеин:

„Отидете при майка си и вземете шестте дирхема от къщи!

Двамата отишли и донесли на баща си всичките шест дирхема. Той ги дaл на просяка, въпреки че семейство му се нуждаело от тях, тъй като Фатима (радияллаху анха ) щяла да купува брашно.

Още не прекрачил прага у дома си Али (радияллаху анх) и при него дошъл един човек, който искал да продадс камилата си. Продал му я за сто и четирийсет дирхема. Казвайки на Али (радияллаху анх), че може да плати и после, завързал камилата за вратата и си отишъл. Не минало дълго време, пристигнал друг човек, който я купил за двеста дирхема. Платил сумата и си отишъл. Али (радияллаху анх) дал сто и четирийсет на продавача, а останалите шейсет – на Фатима ( радияллаху анха), като казал:

„Това е онова, което Аллах обеща чрез Своя Пейгамбер, казвайки:

Който дойде с добрина, ще има десет като нея.“

Ние дадохме шест дирхема, а Аллах Теаля ни отвърна десеторно!“

(Ел-Енам, б: 160)

И следният хадис, разказан от Хузейфе (радияллаху анх), прекрасно изразява алтруизма (себеотрицанието) на сахабетата:

„Бяхме на битката при Ярмук. Сражението бе приключило, а ранените от стрели и копия мюсюлмани лежаха върху горещия пясък и чакаха смъртта. В този момент и аз, макар че ми бе много трудно, започнах да търся сина на чичо си. След като обиколих ранените, които изживяваха последните мигове от живота си, накрая го открих. Лежеше в локва от кръв, не можеше да каже нищо дори с очите си. Показах му меха (за вода ), който преди това бях подготвил, и го попитах:

„ Искаш ли вода?“

Личеше, че иска, защото устните му бяха пресъхнали от горещината. Като че ли с очите си изразяваше своята мъка.

Отворих меха и когато го подадох към устата му, отстрани се чу гласът на Икриме:

„Вода, вода!… Моля ви за една капка дори!“

Синът на чичо ми – Харис, след като чу това стенание, се отказа да пие и с очи ми даде знак да занеса водата на другия.

Дотърчах до шехидите, които лежаха върху горещия пясък. Отидох при Икриме и му подадох меха. Когато протегна ръката си към водата, се чу стенанието на Ийаш:

„— Моля ви, дайте ми капка вода! Заради Аллах ми дайте капка вода!“

Като чу този глас, Икриме отдръпна ръката си и чрез знаци ми каза да занеса водата на Ийаш. Той също не пи, както и Харис.

Взех меха и минавайки между шехидите, стигнах при Ийаш. В този момент долових последните му думи:

„— Господи! Никога не пожалихме душите си да ги жертваме в името на вярата (иман). Не ни лишавай от шехидската степен! Опрости греховете ни!“

Виждаше се, че Ийаш умира (шехид). Беше видял водата, която му донесох, но беше твърде късно… Можа единствено да довърши думите за засвидетелстване – Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх (Засвидетелствам, че няма друг бог освен Аллах, и засвидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник).

Веднага дотичах обратно при Икриме, но когато подадох водата към кего, видях, че е умрял!

Реших поне да стигна при сина на чичо си — Харис, но след като пристигнах, видях, че и той бе издъхнал върху огнения пясък… Колко жалко, че мехът с вода остана пълен, въпреки че трима шехиди имаха толкова голяма нужда от него!“

Хузейфе (радияллаху анх) описва своето душевно състояние от този момент:

„През живота си се сблъсках с много случки, но никоя не ме трогна така силно. Себеотрицанието, самоотвержеността и състраданието на тези шехиди, между които нямаше никакви роднински връзки, ме изумиха дълбоко. Поведението им остави незаличими следи в моето съзнание като израз на най- голямата смелост, основана на вярата.“

Сподели...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

TurkeySaudi ArabiaEnglishChinaSpain