Всевишният Аллах е създал земния живот като свят на изпитание. Поради това е дарил човешкото същество със склонност и към доброто и към злото. Следователно вътрешният мир на всеки един от нас е като място за съревнование между истината и лъжата, доброто и злото. Всевишният Аллах е изпратил пророците като водачи с напътствие, за да може в Неговите раби да надделее доброто, те да вършат праведни дела и да заслужат Рая.
Въпреки тази Божия подкрепа, много хора не преодоляват нехайството в себе си, следват и подхранват заложените в тях страсти на душата нефс. Едни от най-грозните качества в тези хора са надменността и самолюбието.
Надменността е презрителното и пренебрежително отношение към другите; а самолюбието е егоизъм. Надменността и самолюбието са две грозни и неотделни едно от друго качества, които водят до безпокойство и конфликти в земния живот, а в отвъдния свят пораждат Божият гняв. Тези противни качества са като „завеса на духовно бедствие“ спусната между сърцето и хубавия нрав.
Онзи, който страда от надменност и самолюбие таи в себе си всички злини на душата нефс като „гняв, омраза, лъжа и клевета” и така отравя духа си (рух). От друга страна се отдалечава от всички човешки достойнства като: „скромност милосърдие, искреност, правдивост и доволство (удовлетвореност)”. Защото присъщите на Ада качества са пречка за влизане в Рая и са несъвместими с нравствените ценности.
Един от Сподвижниците на Пророка (с.а.в.) Джабир (р.а.) разказва:
Един ден почуках на вратата на дома на Пратеника на Аллах (с.а.с.), а той попита:
„–Кой е ?”
„–Аз съм!” отвърнах.
След което Пратеникът (с.а.в.) повтори няколко пъти:
„–Аз съм аз!”
Очевидно не бе харесал начина, по който отговорих.” (Буахри, Исти’зан, 17)
/Тълкувателите казват следното по повод смисъла на това предание: Пророкът (с.а.в.) не е останал доволен от отговора защото в думите „аз“ се съдържа аз-ът като високомерие и себелюбие./
Ето как чрез езика на сърцето си Хазрети Мевляна (к.с.) пояснява мъдростта в този хадис:
„Един човек почукал на вратата на приятел. Приятелят попитал отвътре:
«–О, доверен човеко, кой си?»
Човекът отвърнал:
«–Аз съм.» Чувайки това приятелят казал:
«–Тогава върви си! Още не си готов да влезеш. За (духовно) суровите няма място на трапезата на духовните блага.»
Какво друго може да изпече, да усъвършенства суровия човек освен огъня на раздялата? Какво може да го спаси от раздора и двуличието? Човекът си тръгна нещастен, прекара цяла година бродейки по пътищата, изгарян от огъня на раздялата с приятеля. Този огън го усъвършенства, след време отново се върна край дома на приятеля си, не бе суров вече, огъня на раздялата го бе „изпекъл“. Притеснен да не изрече или извърши нещо, с което да обиди приятеля си съвсем леко похлопа на вратата. Приятелят попита зад вратата:
«–Кой е?»
Човекът отвърна:
«–О ти, при когото остана сърцето ми! „Ти“ си на вратата.»
Приятелят каза:
«–Щом „ти“ сега си „аз“ влез! Този дом е тесен; в него няма място за двама „аз“. Ако конеца, който се вдява в иглата се разнищи и раздели на две той не може да влезе през ухото на иглата. Щом си цял неразнищен конец – ела и влез през това иглено ухо!» ” (том 1, 3056-3064)
Смисъла на казаното по-горе е следният: онзи, който не придобие състоянието на обичания, който не заприлича на него не може да бъде истински приятел. Поради това достигналият духовна извисеност човек отговаря на въпроса
„–Кой е?”
с думите „–Такъв „аз“, който изцяло си ти!” и така показва това, че е достигнал онова ниво на приятелство, в което състоянието на приятеля се пренася върху него.
Хазрети Мевляна продължава по следния начин:
„О ти, който си преодолял егоизма на душата нефс! Ела и влез. Вече не си противоположността на розите в градината – бодлите! Вече си най-прекрасната роза!
Щастлив е онзи, който презира страстите на душата нефс. Горко на онзи, който се надценява! Знай, че надменността и самолюбието, тоест надценяването е убийствена отрова. Глупците опиянени от тази отровна напитка виждат в себе си голяма ценност и важност.
Клетникът отпил от тази отровна напитка поклаща глава развеселен, ала не след дълго се разделя с човечността си опозорен.
О ти, който си се отклонил от правия път! Надценяването, надменността и самолюбието са като да хвърлиш огън върху дърва. Как можеш сам да се хвърлиш в огъня ? ”
В Свещения Коран се повелява:
„И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец. И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас!..“ (Сура Лукман, 31:18-19)
„И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините.”
(Сура Ал-Исра /Нощното пътешествие/, 17:37)
●●●
| КАПЧИЦИ ЖИВОТВОРНА ВОДА (159-162стр.) – Осман Нури Топбаш
