Там където има братство, има състрадание и милосърдие. Ако рабът не желае за вярващите си братя това, което желае за себе си, неговата вяра не се счита за съвършена.
Всевишният Аллах повелява:
“Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!” (ел-Худжурат, 10)
Гордостта на Вселената – салляллаху алейхи веселлем, е казал:
“Докато не повярвате, не ще влезете в Дженнета, а докато не се заобичате, не сте повярвали (истински). Нека ви кажа нещо, с което ще се заобичате: Разпространете между вас поздрава (селяма).” (Муслим, Иман, 93)
“Има седем групи хора, които Всевишният Аллах ще ги подслони под Своят сянка (на Трона), в деня, когато не ще има друга сянка, освен Неговата… (Една от тях е), двама души, които се обичат заради Аллах, заради Него се събират и заради Него се разделят… (Бухари, Езан, 36)
В едно свещено предание (хадиси кудси), Всевишният Аллах казва:
“Онези, които се обичат заради Мен, взаимно си даряват заради Мен, уповават се един на друг заради Мен,
които не прекъсват връзките си със роднини и (приятели) и взаимно се посещават, и моята обич се проявява
към тях.” (Ахмед бин Ханбел, Муснед, V, 229)
Отново Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи веселлем) във връзка с братството и взаимната обич, предава следното:
“Един човек тръгнал на път, за да посети своя брат по вяра, живеещ в друго село. За да го изпита, Всевишният Аллах му изпратил един ангел. Когато човекът стигнал до ангела, той го попитал:
– Къде отиваш?
Човекът отговорил:
– Отивам да посетя еди кой си.
Ангелът:
– Този човек роднина ли ти е?
Човекът:
– Не.
Ангелът:
– Или имаш някаква материална изгода от него?
Човекът:
– Не!
Ангелът:
– Тогава, за какво отиваш?
Човекът отговорил:
– ”Аз го обичам заради Аллах, за това отивам да го посетя.”
След това ангелът му казал:
– ”Аз съм изпратен от Аллах при теб. Заповяда ми да ти кажа, че и Той те обича, за това, че обичаш единствено заради Него своя брат (по вяра).”
(Ахмед бин Ханбел, Муснед, II, 292)
Тъй като, взаимната обич между служещите хора ще стопли сърцата им, това ще е повод за една спокойна, благодатна и благоприятна атмосфера, която ще надбави силата им. Несъмнено, няма трудност, която да не се преодолява с обичта. В знамение (айет), Всевишният Аллах възхвалява взаимно обвързаните с обич, които се борят заедно, рамо до рамо, по следния начин:
“Аллах обича онези, които се сражават по Неговия път в редица, сякаш са здрава крепост.” (ес-Сафф, 4)
Историята е изпълнена с безбройните победи на армии, които са се обвързали с вяра и любов. Пример за това от близката ни история е войната при Чанаккале (Дарданелите). Силата на вярата на армията ни, която била в тежко материално положение, станала повод войната да приключи с победа. Дори врагът се е принудил да признае гледката от тази божествена подкрепа. Например, английският генерал Хамилтон е казал:
“– Нас ни победи, не материалната, а духовната сила на турците. Видяхме слизащите от небесата.” Впрочем, това е една проява на по-горното знамение, в една вярваща и искрена армия, спечелила божествената любов. Защото, смъртта (да стане шехид) за нея е била святост, а да се живее като ветеран от войната (гази), чест. Като че ли във всеки от тях е имало по един народ. Турският войник – Мехметчик е пресрещнал врага в Чанаккале, с гърди, изпълнени с вяра и Коран. Майор Лютфи Бей е крещял:
“– Настигни ни о, Мухаммед; книгата ти отива.”
Пред армията, като че ли праведните (приближени) раби на Аллах развявали знамена, а загиналите (шехиди) били прегърнати от Гордостта на Вселената – Мухаммед – салляллаху алейхи веселлем.
