Когато сърцето се устрои с божествената багодат, в него се поражда желанието за вършене на служби на тварите, заради Твореца. Онези, които поместят в центъра на приятелството Аллах и Неговия Пратеник, се сприятеляват с всички творения. Сърцето на един такъв служещ човек е ”богато сърце”, което се разширява и побира всички твари в себе си.
Служба може да се извършва и да има плодове от него единственно с богато сърце. Човек когато достигне това положение, той се превръща в център на обичта. А семената, които се посеят с любов, са вечни. Поради това, ние най-напред трябва да съживим себе си с любовта към Аллах и Неговия Пратеник и според това да програмираме живота си.
