Онези, които полагат усислия за благополучието на хората не трябва само да се разпореждат, а с чувство на отговорност лично да взимат участие в определените мероприятия. Тези, които си мислят, че правят добро само като се разпореждат от място, без да се включат в службата означава, че не са схванали същността на нещата. За да е за пример човекът, който ръководи дадена служба, той трябва да полага повече усилия и да прояви по-голяма активност от подчинените си в това дело. Едно такова отношение ще увеличи желанието у приятелите му за работа и ще спомогне да вършат тази дейност с любов. В тази връзка можем да видим безброй примери в живота на Пратеника на Аллах – салляллаху алейхи веселлем. Например при построяването на джамията Куба и Месджиди-н Небеви (джамията на Пророка) заедно със сахабетата си е носил камъни. В битката при Хендек е работил редом с тях, а дори понякога ги обслужвал.
Следният хадис на Пратеника – салляллаху алейхи веселлем – показва, че ръководителите на службата (хизмет) трябва да са хора, които не чакат услуга, а притежават дух да служат на хората.
“Господар на един народ е онзи, който служи на него.”
(Дейлеми, Муснед, II, 324)
Личното участие на висшестоящите в службата ще подкрепи духовно останалите и така душите им ще се обединят в едно. Колко трудни дела с лекота ще се осъществят, когато бъдат подкрепени с това чувство. Историята е изпълнена с подобни примери.
Кануни Султан Сюлейман е един от управляващите, който отъждествява изцяло и по един изключително велик начин тази духовитост с личноста и делата си. Достатъчен пример за силата на неговият душевен устрем и изблиг на вяра е участието му в похода Зигетвар, въпреки неговата изнемощялост.
Кануни, който участвал и ръководел повечето походи и завоевания по негово време, когато решил да участва в последния си поход до Зигетвар, при него дошъл Садразам (велик везир) Сокуллу и му казал:
“– Господарю, вие дарихте на тази общност безброй победи! Изморихте се. Отдадохте живота си на ислямския свят. На тази възраст ще е трудно да издържите на трудностите в този поход. За това, вие останете в Истанбул и продължавайте с управлението. Нека аз, везирите и пашите (офицерите) се включим в него. Не се тревожете!..
Великият Султан Кануни казал на Сокуллу:
“– Чуй ме добре, Сокуллу! Предай това мое завещание и на следващите поколения! Един падишах винаги на поход трябва да е до своите войници. Когато те видят своя пълководец до себе си, им се увеличава храбростта. А врагът вижда армията пред себе си за по-силна за това, че падишахът заема място в нея. Духовната им сила се прекършва и смелостта им изчезва. Основният фактор, който носи победа е духовната сила! Ние от детска възраст имаме огромен опит в държавното управление. В тези походи може да има моменти, в които
да има спешна нужда от този опит. Миговете и минутите определят съдбата на много времена. Ето за това ще участвам в този поход!
Ако остана в двореца и умра в леглото си, как ще застана утре в съдния ден пред моите храбри предци.?!
След това Сокуллу му казал:
“– Решението е на моя падишах” и замълчал.
Но заради възраста си, падишахът как ли щял да издържи на месеци пътуване върху коня. За целта, за да може на коня да стои изправен и пред войниците да изглежда енергичен, завили на гърба му като пояс едно въже.
Потеглили на път. Сезонът бил влажен. По някое време топовете заседнали в блатисто място. Животните не успяли да ги издърпат. Войската била напреднала. В този момент там са се намирали малко на брой войници и някои офицери. Султанът заповядал:
“– Всички високопоставени служители, включително и офицери да влязат в блатото за да помогнат за искарването на топовете!”
Всеки един от тях навил крачолите си и вязъл в блатото. С един духовен ентусиазъм топовете били изкарани от блатото. Султанът се обърнал към държавния хронист, който записвал (документирал) събитията по онова време и му казал:
“– Запиши! Идните поколения внимателно да четат и прилагат! Везирите (министрите) и пашите (офицерите) на Кануни влязоха в блатото. Помогнаха за изкарването на топовете. Така с позволението на Аллах бе преодоляна една трагедия.”
По този начин Кануни разширил хоризонта на службата, давайки пример на идните поколения.
Винаги през историята когато упраляващите били на високо ниво, и народа е бил на върха. Защото между упраляващите и упраляваните е имала еднаквост. Например, когато Юмер бин Абдулазиз застанал начело на управлението, в страната му царяли хаос и нередности. За две години управление премахнал една голяма част от тях и променил много неща. Успял да осъществи голям брой материални и духовни завоевания. Тоест, начина на живот на управляващия се отразил в живота на упралвяваните. Ето защо този мироглед е много
важен за всеки, който работи в областта на благодеянията, и най-вече за онези, които са заети с управленчесдките дела.
