Разумът – причина за възгордяване или средство за уповаване

Месневи: „Щастливият и човечният знае, че да си само умен е присъщо на сатаната, да обичаш и да служиш на Всевишния Аллах е присъщо на Адем.”

„Онези, които са само умни като сатаната Шейтан плуват в океан. Рядко плуващите в огромния океан се спасяват, обикновено потъват и се давят; тоест онези, които разчитат само на разума си и не се качват на кораба на вярата, в крайна сметка се погубват.”

„Остави плуването, остави самолюбието, остави омразата! Водата, в която плуваш не е ручей, река или дере, а океан! Това е океана на съдбата (кадер) и предопределението
(каза)!” (том 4, 1402-1404)

Когато Хазрети Мевляна определя разума като качество присъщо на сатаната, той говори само за онази форма на разума, която не е усъвършенствана с Божието откровение (вахий) и е останала сурова и „неопитомена“. Разумът по принцип се разглежда като основния капитал за постигане на добротата
и намирането на Всевишният Аллах. Сам по себе си обаче той е недостатъчен да отведе притежателя си до доброто и Всевишния Аллах. В този смисъл той е необходимо, но недостатъчно средство. Разума можем да усъвършенстваме когато осъзнаем собствената недостатъчност и го обвържем с Божието откровение. Разумът е един от големите дарове на Всевишния Аллах. Ала този дар е ценен, когато се ползва в съответствие със Свещените книги и Традицията на Пророка с.а.в. (сунна). В противен случай той поставя притежателя си в плен на душата нефс и го повлича към гибел.

Хазрети Мевляна сравнява света на събитията с океан, а човешкото същество с неук плувец, обречен на удавяне. Да предизвикваш съдбата разчитайки на човешкия разум и воля е глупост, защото разума и волята не могат до доведат до нищо хубаво преди да приемат съдбата (кадер), тоест Божията воля.

Съдбата (кадер) в абсолютен смисъл е неизвестна. Поради това единственото спасение е след като човек използва волята си за да въздейства на причините в рамките на своите сили, да се уповава и приеме съдбата (кадер).

Както е безсмислено да се чака реколта, ако не е засаден посев, така е неправилно да се мисли, че самото посяване на семето е достатъчно за израстването му. Задължение на човека е да хвърли посева, а дали от него ще поникне реколта зависи от волята и предопределението на Аллах. Затова човек трябва да засее посева „въздействайки/предизвиквайки причините“, а по отношение на вятъра, дъжда, времето и всичко онова, което е извън неговите сили и воля да се уповава на Господа на световете и да приеме Неговата воля, тъй като Той е притежателят на съдбата и на всички събития.

Сподели...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

TurkeySaudi ArabiaEnglishChinaSpain