Достигането до истината е възможно само чрез размисъл и изводи. Как може да достигне до истината човек, който остава сляп и глух пред доказателствата, тоест проявленията на Божието могъщество и величие? Поради това е казано: “Няма познание, ако знанията не пробуждат чувствата.”
Всевишният Аллах (дж.дж.) описва положението на неверниците, които не могат да открият истината по следния начин:
“Ти не можеш да накараш мъртвите да чуят, нито глухите да чуят зова, щом обърнат гръб.” (Сура Ан-Намл /Мравките/, 80)
Ако човек с разум, опазен от подозрения, въображения и пороци и възпитан с Божието откровение, положи усилия да получи дял от духовността на Пророка (с.а.с.) ще достигне до истината и доброто. Като оставим на страна чудесата, ако подобаващо се размишлява над нрава и живота на Пророка (с.а.в.), се разбира, че той със сигурност е истинен пророк и всичко, към което е призовавал е истина. В резултат от такъв размисъл – с позволението на Аллах – човек се спасява от желанията на душата (нефс) и лабиринтите на ума.
Всевишният Аллах ни известява за положението и разкаянието, което обитателите на ада (джехеннем) ще изпитват:
“И ще крещят там за помощ:
“Господи наш, изведи ни, за да правим добро, а не онова, което сме правили!”
А нима не ви дадохме достатъчно дълъг живот, за да се поучи през него, който иска да се поучи!
И предупредителят дойде при вас. Затова вкусете [мъчението]! За угнетителите няма закрилник. (Сура Фатир /Твореца/, 37)
Следователно човек може да достигне до истината и вечното спасение по два начина:
1) Като намери праведни вярващи (му’мин) и се остави в ръцете им, така в рамките на тяхната духовност и вдъхновение се подчини на Всевишния Аллах;
2) Като използва способностите си да разсъждава и изпитва духовни усещания в посоката очертана от Свещения Коран и Сунната на Пророка (с.а.в.) и открие истината, след което ѝ подчини душата си (нефс). Ала когато не приема онези, които са достигнали до истината и не мисли обективно и безпристрастно, не върви по пътя, който разума му сочи, тогава краят му неизбежно ще бъде горчиво разкаяние.
| Размисъл Върху Вселената, Човека и Свещения Коран (стр. 201) – Осман Нури Топбаш
