Единственият човек в историята, чийто живот е установен и с най-малки подробности, е животът на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Всички негови думи, дела и чувства, всеки миг от неговия живот са отбелязани и останали в историята като една достойна страница.
Животът на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) до Съдния ден ще бъде пример за бъдните поколения. В Корана за него е повелено:
„Ти наистина имаш велик нрав.” (Ел-Калем, 68: 4)
Той е не само учител, който преподава Корана на теория, служи за пример с начина, по който го прилага в живота си.
Според предание на Джабир (радияллаху анх) Расулюллах салляллаху алейхи ве селлем) казал
„Превеликият Аллах ме изпрати, за да изградя добрия нрав.”
(Муватта, 904; Бейхаки. Ес-Сюнену’л-Кубра, т. 10, 192)
Когато еврейският учен Абдуллах ибн Селям за пръв път видял лицето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), бил обзет от сияйното и далновидно изражение на лицето му. Учуден, той казал:
„Притежателят на това лице не може да бъде лъжец!” и повярвал в неговия призив.
Богобоязливостта и душевната чистота на Пратеника на милостта
Както споменахме по-горе, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) е Божи дар и съвършен пример за всички хора. Всеки човек, за да бъде щастлив, е задължен да го следва и да му подражава доколкото може. Делата на Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем) са действителен пример за всекиго как трябва да се прилага ислямът. Само че, за да се приложи на практика което и да е от действията на Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем), трябва да се обърне внимание на следното:
- Някои дела са изпълняеми само за пратениците, другите хора са неспособни да ги прилагат – Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) винаги обяснявал това на своите приближени. Такива дела са: отслужването на намаз през нощите – не само понякога, а постоянно – до отичане на краката; както и непрекъснатото говеене (савм-и висал).
- Други постъпки на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) се дължали на конкретна мъдрост или отделен въпрос, свързан с личността му. Например: оженването му за повече от четири жени; забраната за семейството му да приема подаяние (садака) или зекят до Съдния ден…
Колко поучителен е примерът му, когато раздавал на другите своя дял от плячката си след войни. Дори на смъртното си ложе той отново проявил това свое благородно качество.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) бил много болен и било дошло времето, в което да отиде при своя Господар. Обърнал се към Айше (радияллаху анха) и й казал да раздаде на бедните шест-седем динара, с които разполагал. След известно време попитал какво станало с динарите. Разбрал, че Айше (радияллаху анха), която била много заета покрай неговото боледуване, забравила да ги раздаде. Поискал динарите от нея, взел ги в благословената си ръка и казал:
„Пратеникът на Аллах – Мухаммед, не мисли, че ще отиде при своя Господ, докато не раздаде това на бедните!…”
После накарал да раздадат динарите на пет семейства от енсарите (медниците) и рекъл:
„Сега се успокоих!…”, след което задрямал…
