Шивач, попитал един от приближените на Аллах какво ще каже, за следния хадис на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем):
“«Аллах приема покаянието, докато душата на умиращия стигне гърлото.»
(Тирмизи, Деават, 98)
Човекът отвърна:
“– Да така е. А ти с какво се занимаваш?”
“– Шивач съм, шия дрехи.”
“– Кое е най-лесно в шивачеството?”
“– Да вземеш ножицата и да срежеш плата.”
“– Ти отколко време правиш това?”
“– От 30 години насам.”
“– Когато душата достигне гърлото ти ще можеш ли да режеш плат?”
“– Не, няма да мога.”
“– Е шивачо! Ако не можеш да правиш работата, за която си положил усилия и научил и която 30 години вършиш с леснота, как ще можеш в онзи миг да направиш покаяние, ако никога не си го правил? Покайвай се (направи тевбе) сега когато имаш сили! Защото в последния дъх може да не ти се отдаде възможност да помолиш за опрощение и за хубав край на живота си…
Не си ли чувал думите: «Побързайте да се покаете, преди да ви е настигнала смъртта!» (Мюнави, Фейзул-кадир, V, 65)
” След тези думи шивачът се отдал на искрено покаяние и станал от праведниците.
Както е видно и от този разказ, пред рабите има многобройни бездни на живота и страстите, най-опасната, от които е да се отлага за по-късно покаянието от сърце. Привързването към покаянието е спасителният пояс на живота ни. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е известил следното на сподвижниците си: “най-голямата мъка е мъката на греха, а нейният лек е молбата за опрощение в тъмнината на нощта”
Молбата за опрощение е много важна за постигането на възвишеност на сърцето и насочването към Аллах. Тя е единственият начин да се пречистим от душевната нечистота. Покаяние, което се приема от Аллах вдига преградите между Създателя и Неговия раб и поради това е изключително важно за вършещите праведни дела. За да се постигне целта трябва да се премахнат пречките и така сърцето да се доведе до онова състояние, в което може да се достигне възвишеното стремление. Поради това, във всички пътища за духовно усъвършенстване в тасаввуфа се започва с утринните молитви за опрощение.
Първото покаяние е започнало с първият пророк Хазрети Адем алейхисселям. В своето покаяние той е помолил следното:
“Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.” (Сура ел-Араф / Стената/, 23)
Тази молитва остава като образец за всички негови потомци до Съдния ден как да молят за опрощение (истигфар). Приближените на Аллах разделят покаянието (тевбе) на три:
- Покаянието на мнозинството от хората: Те се покайват за извършените грехове.
2- Покаянието на избраниците: Те се покайват за нехайството си.
3- Покаянието на възвишените: Те се покайват за да се доближат до Аллах.
Както всяко праведно дело така и покаянието трябва да се прави с искреност и отдаденост. Много от приближените на Аллах са се покайвали дори за покаянието си. Казано с други думи, да се търси убежище при Аллах от покаяние, нуждаещо се от покаяние. В този смисъл е необходимо да са достигне до мъдростта на повеленото в айета „тевбетен насуха” (искренно покаяние с твърдото намерение стореното да не се повтаря). Защото когато страстите и сатаната (шейтан) не успеят да отклонят сърцето, привидно стават „доброжелатели” и започват да внушават добри дела. Така въвеждат рабите в заблуда и похабяват покаянията им. Постоянното престъпване на покаянието е бедствие, което почерня отвъдния живот. Аллах повелява:
“Може вашият Господ да ви помилва. И ако вие повторите, и Ние ще повторим…” (Сура ел-Исра /Нощното пътешествие/, 8)
Защото този, който непрестанно престъпва своето покаяние е станал посмешище на сатаната. Когато и да се покайва, сатаната и подобните нему нехаещи веднъж му казват: „Жалко за теб, горко ти!” и той отново престъпва покаянието си. За това в айета се повелява:
“О, вярващи, покайте се пред Аллах с искрено покаяние…”
(Сура ет-Тахрим /Възбраната/, 8)
Посочвайки тази истина, поетът предупреждава устремилите се към покаяние души:
Ако нехае сърцето, докато с думи няколко,
езикът моли се за опрощение,
душата гмурва се във проходи безкрай!..
Рахмети
Във връзка с покаянието, трябва да се обърне внимание и на следното:
Както е отбелязано в книгата с хадиси Джамиу’с-Сагир ангелът, който записва греховете, го прави едва шест часа след извършването им, и изчаква, за да даде време – отсрочка за покаяние. Поради това не бива да се казва: «Не съм постоянен в покаянието си, отново върша грехове, затова няма да се покайвам», а трябва непрекъснато да се моли за опрощение. Защото с милостта на Аллах може да не престъпим покаянието си. Трябва да се знае, че покаянието (тевбе) е искане на прошка, необходимо е искрено да се разкаем за стореният грях и категорично да не го вършим никога повече. Затова Аллах ни отправя следното предупреждение:
“… и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!” (Сура Лукман , 33)
Така и следващият Свещен хадис насочва към покаяние, което няма да доведе до повторно извършване на грях:
“Покаянието за извършен грях се състои от разкаяние и молене за прошка.” (Ахмед бин Ханбел, VI, 264)
В същото време този хадис известява и това, че покаянието трябва да започне с разкаяние (съжаление за извършеното). Греховете се пречистват с искрени сълзи.
Според преданието:
На един грешник изпаднал в разкаяние и покаяние дали списък с извършените от него грехове и му казали: “Прочети това!”. Той така заплакал, че спрял да вижда греховете написани в списъка. Искрените му сълзи измили и изчистили всичките му грехове. Така грешникът бил опростен.
Понякога за опрощението на един грях са нужни хиляди сълзи; а понякога една капка сълза изчиства хиляда извършени гряха.
Защото за онзи, който навлезе в градината на Божествената обич, сълзите са извор на покаяние. Измиват и пречистват греховете и са израз на благодарност към Аллах. Сълзите са обител на надежда при Аллах. Истинските щастливци са онези, които в мига когато всяка надежда е загубена, могат да пролеят сълзи на прага на тази обител.
За онзи, който гледа света през искрени сълзи, всяка капка сълза е като огледала отразяващи хиляди океани, в които се разкриват Божиите тайни.
Колко неразгадани тайни се разкриват чрез сълзите. Защото те са своеобразен език, чрез който може да се предаде смисъл, какъвто думите не могат да изразят и чрез който рабът пожелава от своя Създател неща, които не би могъл дори да си представи… Затова обичта намира утеха край извора на сълзите, а скитника самотник си почива край него.
Колко хубаво е изразена стойността на пролята за Аллах капка сълза в този разказ:
Един ден Джунейд-и Багдади (Аллах да се смили над него), вървейки по пътя си видял ангели да слизат от небето и да се впускат да събират нещо от земята. Обръщайки се към единият от тях попитал:
“–Какво е това, което се втурнахте да събирате?”
Ангелът отговорил:
“– Един от приближените на Аллах, минавайки от тук, въздъхна с копнеж и няколко сълзи се пророниха от очите му. За да достигнем и ние до милостта и опрощението на Аллах се спуснахме за тези сълзи.”
В Свещеният хадис се казва следното:
“До две очи огънят на ада няма да се докосне: Окото, което пролее сълза за Аллах и окото, което осъмне будно на пост по пътя на Аллах.” (Тирмизи, 12/1639)
Давайки пример със замърсената вода, която се изпарява и се връща отново в земята като прозрачно чиста благодат, Хазрети Мевляна обяснява пречистването на грешниците с покаяние и сълзи:
“И водата като нас се замърсява на земята, губи чистотата и прозрачността си и става кална и мътна; от това изпада в безпокойство и започва да се вълнува … с вопъл и стон започва да моли Аллах. Чувайки тези стенания и молби, Аллах я превръща в пара и я издига в небесата. Прекарвайки я през различни пътища я пречиства. След това я изсипва над земята под формата на дъжд, сняг или градушка. Накрая я довежда до необятните морета.”
Безспорно тези символи представят милосърдието и обичта на Аллах към съгрешилите раби, които иска да спаси. Когато водата на покаянието и слънцето на разкаянието се съберат в онези, чиито сърца са опетнени с нечистотията на греха, Аллах въздига душите им във висините. Пречиства ги от праха и пръстта и всички нечистотии на страстите. След това, отново ги връща като най-достойните сред творенията, като милост на земята. Това състояние в най-широк смисъл се проявява при отслужването на молитвата намаз. Поради това се повелява, че правилно отслужената молитва намаз е «възнесението на вярващия».
Ала човекът много често не разбира тази истина и унасяйки се по земното, се смее вместо да плаче. Затова Аллах повелява:
“и се смеете, а не плачете, и нехайно се забавлявате?” (Сура ен-Неджм /Звездата/, 60-61) и в един друг айет заповядва да се пазим от подобно нехайство по следния начин:
“Да се смеят малко и да плачат много възмездие за онова, което придобиха!” (Сура ет-Тевбе /Покаянието/, 82)
Аллах иска рабът му да пречисти греховете си с покаяние (тевбе) и сълзи. В този контекст Хазрети Мевляна разкрива значението на сълзите по следния начин:
“Сълзейки свещта пламъкът й става още по-ярък. И клонът на дървото се разлиства и обновява с благодатта на плачещият облак и топлината на слънцето. Значи за да узрее един плод се нуждае от вода и топлина.”
“Също като тях, за да бъде прието покаянието са необходими облак и мълния, тоест сълзи и изгаряне в сърцето.”
“Как гневният огън и пламъците на греха в душата ще угаснат, ако не падне мълния в сърцето и не завали облакът в очите? Как ще се прояви в сърцето благодатта от доближаването на Аллах, сиянието на Божественото проявление? Как ще потекат изворите на скритото значение? Как розовата градина ще нашепва тайни на зелената морава, ако не валят дъждове? Как теменугата би се разбрала със жасмина?”
“Остави природата да плаче с ридания. Пресъхва почвата, когато се отдалечи от водата. Пожълтява, вмирисва се, помътнява и почернява водата, която се отдалечава и разделя от потока и реката.”
“Когато райски зелени лозя и градини останат далеч от водата, пожълтяват, увяхват, листата им изсъхват и падат, и се превръщат в обител на болестта. (Така става и с човека…) ”
За да се предпази от подобно състояние, Шуайб – мир нему ослепя от плач. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) също е казал:
“Ако знаехте това, което знам аз, щяхте да се смеете помалко, и да плачете повече, нямаше да ви се иска да ядете и пиете…” (Суйути, Джамиус-Сагир, том. II, стр. 10)
Само духовно извисените, които успеят чрез сълзи, проливани цял живот, да измият раната от пороците в сърцата си, могат да се превърнат в обичащите души, които ще влязат в рая на опрощението. Затова начело с Пророците, всички приближени на Аллах, праведници (салих), верни на Аллах (садък) в немотия и изобилие; в радост и тъга, винаги са търсели убежище при Аллах и са отправяли искрени молитви към Него. Защото няма раб, който да не се нуждае от покаяние (тевбе) и молба за опрощение (истигфар), дори Пророците – за извършените от тях неволни грешки (т.н. „зелле”). Покаянието (тевбе) и молбата за опрощение (истигфар) по своята същност са дълбоко душевно разкаяние и търсене на убежище при Аллах и затова са най-въздействащият начин за доближаване до Него.
От друга страна мъката и страданието, които Аллах дава на своите раби и покаянието и сълзите, които очаква от тях в замяна на това, са един вечен обмен. Това е толкова печеливш обмен, че тези, които го проумеят, няма да се оплакват от нито една беда и така ще са постигнали безкрайната печалба. Хазрети Мевляна разказва:
“ В този свят Аллах взима няколко капки сълзи от теб, но в замяна на това, те дарява с многобройни райски извора. Взима от теб вопли от обич и мъка, и за всеки един от тях те дарява със стотици високи нива и недостижими степени.”
Трябва да се знае, че всеки плач е различен. Така например, студените, престорени и лицемерни стенания са само измама на нехайството. Суфян-ъ Севри – Аллах да се смили над него казва:
“Плачът се състои от 10 части. Девет от тях са престореност. Само една от тях е за Аллах. Именно плача заради Аллах – дори да е веднъж в годината – ако Аллах е пожелал, ще бъде причина за спасението на раба от огъня на Ада.”
Според преданието след разпра със съпруга си една жена дошла плачейки при кадията (съдия) Шурейх. По същото това време там бил и Са’би, който рекъл:
“– О Умеййе! Мисля, че тази жена е невинна. Виж как плаче!”
Кадията Шурейх отвърнал:
“– Ей Са’би, и братята на Юсуф – мир нему въпреки, че бяха извършили злодеяние, се завърнаха плачейки при баща си. Не е правилно да се отсъжда само по това, че някой плаче!”
Такива сълзи са лъжливи, неискрени. Отвращение предизвиква и плача, изразяващ лентяйство и низост. Това са напразно проливаните сълзи на онези, които не се трудят и живеят в недоимък и страдания. Към тях покойният Мехмед Акиф отправя следното предупреждение:
Хей, вие оставете скръбта! Оставете воплите;
Ако плачът помагаше, баща ми щеше да стане от гроба!
Какво могат да направят сълзите? Защо не се потрудихте?!
Това, за което говорим, е плачът, който Аллах иска от нас; не сълзи, които биха ни унизили пред приятели и врагове, а напротив – такива, които ще ни извисят до небесата и ще оживят в нас възнесението. Както необятните морета носят на повърхността си клечки и съчки и ги пазят от потъване, така и нашите сълзи трябва да са такива, че да могат да ни опазят от потъване и да ни доведат до заветната цел; да капят не само от очите, а по-скоро от душа и сърце; да не са за пред хората, а да са поднесени на Аллах.
Друг много важен момент е това този плач да не е плач на недоволство и оплакване. Защото в недоволството се крие непримиримостта, а то е недопустимо. Недоволството довежда човека до опълчване срещу Аллах и унищожава, всичко ценно, което той притежава. Това предизвиква гнева на Аллах. Плачът, за който говорим е не плач, с който ще си навлечем гнева на Аллах, а плач, който ще зарадва истинския приятел и който ще измие от нас нечистотата на греховете.
Когато настъпи смъртта всички спящи ще се събудят, ще отворят очи и ще видят истината. Но осъзнаването в последния дъх няма да е от полза; така както не бе от полза за Фараона … Хазрети Мевляна казва:
“Умните плачат предварително; невежите си скубят косите и съжаляват, когато положението е вече безнадеждно. За да не съжаляваш в Съдния ден, прозри (виж) края в началото!”
“Нека бъде пример за теб птицата, която при вида на зрънцата в капана на ловеца, загуби ума си. И така несъзнателно изяде зърната, но попадна в клопка. За да се спаси от бедата колко Йа Син прочете, колко Ен’ам, но без полза! … Безполезно е да се плаче, стене и жалва, след като се случи бедата. Тези вопли трябват преди да се влезе в капана…”
Когато Ибрахим алейхисселям (мир нему) чу, че народа на Лют ще бъде погубен заради това, че са престъпили и привлекли Божието наказание, без да знае колко много са се възпротивили на Аллах, поиска да се помоли за тяхното опрощение. Тогава ангелите му казаха:
“– Времето за молитва вече отмина!..”
По волята на Аллах, никой от нас не знае кога и как ще ни сполети смъртта. Затова сърцата трябва да узреят с мъдростта “преживейте смъртта, преди тя да ви е застигнала!” и да са готови във всеки един миг да се завърнат при Аллах. В противен случай последният дъх ще е миг на огорчение изпълнен със стенания: “Накъде така!”.
В айета се повелява:
“И смъртната агония ще донесе истината: “Това е, което си избягвал.” (Сура Каф, 19)
Най-важното за раба е да пречисти душата си от всички лоши качества и отрицателни наклонности, да я украси с хубав нрав и да пречисти сърцето си. Покаянието и сълзите, за които досега говорихме са само врата за достигане до това състояние. След като се влезе през тази врата, трябва да се извършат всички праведни дела. След изпълнението на неотменимите задължения (фарз), ваджип (необходимите) и сюннета, трябва да се обърне внимание и на хубавите постъпки като спазване правото на другия, спазване правата на родителите, раздаване по пътя на Аллах, отнасяне с милосърдие, нежност и прошка към всички същества. Така например онези, които притежават способността да прощават са по-достойни за Божието опрощение. Лишените от обич и милосърдие, глухите за виковете „Съжалете ни!” са заблудени и злочести пътници в живота.
Затова душите трябва да се устремят към Аллах, в атмосфера на покаяние и сълзи, след като са постигнали най-хубавото ниво на всички свои постъпки. Този устрем трябва да присъства във всеки един миг от живота. Но както знаем съществуват някои специални периоди във времето, които наричаме „сезони на добив и придобиване”. Подобно на особената красота и ценност, която пролетта има сред останалите сезони, има духовни „пролети” обещани на рабите. Най-ценна сред тях е нощта, по-добра от хиляда месеца – нощта, в която Свещеният Коран бе низпослан от тайнството на Запазения скрижал на земното небе (ел-левхул-махфуз) на земята и освети със сияние света и хората – Нощта на могъществото (Лейлетюл-кадр) в Свещения месец Рамазан. 17 Този специален и благословен месец и нощ са като пълнолуние, осветяващо със сиянието си потъмнелите сърца; като прозорец открил се от земята до небето за възнесение. Вярващите, чиито сърца са будни, трябва да изживеят целия си живот с вдъхновението и благодатта на тези специални моменти и периоди, тоест с красотата на месец Рамазан. За праведните души украсени с такъв живот, Съдния ден ще бъде не ден за разкаяние, а празнична утрин.
Нека Аллах дари всички нас с такава празнична утрин! Нека чрез обичта, възторга и искрените си сълзи да бъдем удостоени с Божията милост и опрощение!
Амин!..
| ПОСЛЕДНИЯТ ДЪХ (125-137стр.) – Осман Нури Топбаш
