Ебу Басра Ел- Гъфари разказва случка от живота си, преди да стане мюсюлманин“
„Дойдох в Медина и гостувах на Расулюллах(салляллаху алейхи ве селлем). През тази нощ изпих млякото на седем кози. Въпреки това Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) нищо не ми каза. Същата нощ той си легна гладен, като не прояви никакви признаци на недоволство и сърдитост. Заради този велик нрав постъпих съвестно и станах мюсюлманин…“
Тъй като Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлме) бил изпратен като милост за световете, неговата обич и милосърдие обхващали всяка твар.
Един ден поискали от него да отправи проклятие, а той казал:
„Аз не съм изпратен на земята, за да проклинам, а съм Пратеник на милостта!“ (Муслим. Федаил, 126; Тирмизи. Деават, 118)
Когато отишъл в гр. Таиф, за да призовава към исляма, невежите езичници и егоисти го замервали с камъни. Тогава при него дошъл Джебраил и му казал:
„Да унищожа ли това племе, като стоваря тези планини върху тях?“
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не се съгласил и отправил следната молба за този народ:
„О, Аллах! Напъти този народ! Моля се от тях да стане едно вярващо поколение!“
В резултат на тази молба към Аллах след време народът на Таиф приел мюсюлманската вяра.
