Отношението на Пратеника на милостта към хората

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е прекрасен пример за онези, които го следват не само на думи, а и с делата си. Той бил пример за хората във всяка област от живота и почитал всеки от достойните според заслугите му. Безкрайна била неговата милост, която обгръщала създанията. Отнасял се с любезност и с нежност дори и към неверниците.

Джабир бин Абдуллах разказва:

„Един ден пред нас носеха мъртвец. Пейгамберът (саллялаху aлейхи ве селлем) се изправи на крака.

Ние също се изправихме. После му казахме:

„О, Пратенико на Аллах! Този мъртвец е евреин!…

Отговори:

Той не е ли човек?

Бил толкова милостив, че представлявал проява на името на Аллах Рахман (Всемилостив). Винаги се отнасял вежливо към творенията заради Твореца.

Един ден някои сподвижници, на които им дотегнало от злодеянията на враговете, поискали от Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) да ги прокълне. В отговор на това Расулюллах (сaлляллаху алейхи ве селлем) казал:

,, Аз съм изпратен не за да проклинам, а като милост за световете!“

Дори за най-злобните си врагове е отправял молитвата:

О, Аллах! Те не знаят, дай им напътствие!“

Абдуллах бин Убей – водачът на лицемерите (двуличниците) – в битката при Ухуд се върнaл обратно в Медина заедно с последователите си; така предал Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) в тази така тежка ситуация. В още много друrи случаи той е показвал предателското си поведениe спрямо мюсюлманите и Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).

По волята на Аллах синът на водача на лицемерите бил искрено вярващ и когато Абдуллах бин Убей умрял, той поискал от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) с благословия да даде ризата си, за да го завие в нея. Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем), за да не засегне този сподвижник, му дал своята риза, с която обвили лицемера, който имал намеса и в случая, когато почтената му жена Айше (радияллаху анxa) била оклеветена.

Има ли по света подобно великодушие и прекрасен пример?!

Един ден Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) чул от един бедуин,който отслужвал молитвата си зад него, че казва:

„О, Господи! Помилвай само Мухаммед и мен, друг никой! „

След като приключила молитвата, го предупредил с думите:

Стесняваш просторнотоl „

Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) не бил обикновен член на обществото, в което живеел. Чрез светлината на вярата и исляма – сред племенната ревност и коравосърдечие – той олицетворявал центьра, който обединява в обятията си с обич, милосърдие и щастие цялото човечество.

Успехът който показал в тази насока, няма равен на себе си в човешката история.

Мухаммед – Безкрайната светлина, е казaл:

„ Мен ме възпита моят Господ, какъв прекрасен възпитател е Той!“

Поради това чрез благодатта на Божието възпитание, на което бил подвластен, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) станaл най-прекрасният възпитател на цялото човечество. Колко много угнетители и тирани, които някога заравяли живи своите дъщери и не смятaли своите роби за хора, намерили напътствие под неговия свод на милостта и всички до един станали от избраните хора в света благодарение на високия си морaл и добродетели.

Пейгамберът (сaлляллаху алейхи ве селлем) се стремял да помогне на всекиго, без да гледа какъв пост заема, като го вършел по най-добрия начин, така че човек да остане доволен. Случката, която е свързана с това негово качество, е много поучителна:

Веднъж един бедуин дошъл при него и го помолил за помощ. След като му дал каквото имaл, го попитaл:

Това задоволява ли те?

Неблагодарният бедуин отговорил:

„Не! Не ми даде щедро!“

Някои от сподвижниците се ядосaли и решили да го набият. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) ги предупредил да не го докосват. После заедно с бедуина се отправили към къщата на Мухаммед (сaлляллаху aлейхи ве селлем). Kогато му дaл нещо от къщата си, попитaл:

Сега доволен ли си?

Този път бедуинът отговорил със задоволство:

,Да! Нека Аллах те възнагради щедро за това, което направи за мен и моето семейство!“

След като Пейгамберът (сaлляллаху алейхи ве селлем)  удовлетворил този бедуин, с цел да премахне създалата се хладина между него и сахабетата си, казал:

Първоначално ти омаловажи онова, което ти да като каза някои неща. Поради това е възможно в сърrцата на моите приятели да се е породила ненавист към теб. Затова кажи и пред тях онова, което каза на мен, за да изчезне ненавистта от техните сърца!

Когато отишли при сподвижниците, бедуинът се обърнал към Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) с думите:

„Нека Аллах да те възнагради щедро за това, което направи за мен и моето семейство!“

Бедуинът си отишъл, а Мухаммед (салляллаху алейхи ве сллем) казал на сподвижниците си:

., Отношението между мен и този бедуин е като състоянието на човек, чиято камила е избягала. За да я хванат, хората тръгват след нея, от което тя се подплашва. После собственикът на камилата казва на хората: „Оставете мен и моята камила! Аз по-добре се държа към нея и по-добре я познавам! „, и сам тръгва към камилата си. Взима от земята, остатъци от фурми, извиква я и тя идва. Слага самара на камилата, качва се отгоре и си отива. Когато този бедуин беше неблагодарен и ако аз ви бях послушал, той, горкият, щеше да отиде в Ада (Джехеннема)!“

Тези изрази са особено важни от гледна точка на свързаните с възпитанието на хората послания. Най-напред е необходимо да се вземе предвид психологическото състояние на събеседника и да се действа съобразно него, като се откриват пътищата, които водят към неговото сърце. В противен случай освен че няма да се постигне никакъв ефект, ще се удвои негативизмът у него.

Друга поука, която може да се извлече от тази случка, е:

Тъй като човекът е слабо творение, той лесно може да бъде завладян чрез доброто отношение и уважение. Ако се укаже враг човекът, когото почиташ, отслабваш враждебността му. Ако е умерен, ти става приятел, ако пък е приятел, още повече го спечелваш. Предците ни са изразили тази истина по следния начин:

„Една чаша кафе се помни и след четирийсет години!“

Сподели...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

TurkeySaudi ArabiaEnglishChinaSpain