Отношението на Пратеника на милостта към животните

В периода на невежеството хората се отнасяли безмилостно и към животните. За да се хранят, режели на живо опашките им и парчета месо от телата им. Организирали съревнования по бой с животни. Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлем) сложил край на тези грубости. Традициите в днешно време като бой с петли, камили и бикове са останки от периода на невежеството. Веднъж Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) видял на пътя едно магаре, чието лице било обгорено. Със съжаление казал:

Проклятието на Аллах да падне върху онези, които са го обгорили!“ (Бухари. Зебаих, 25)

Затова заповядал да бележат онези места на животните, по които да не им причиняват болка.

Когато един от сподвижниците взел яйце от едно птиче гнездо, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му казал: „ Остави го на мястото му, защото от него ще се излюпи малко!“

Когато Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) видял една слаба камила, се обърнал към собственика й с думите:

Бой се от Аллах относно тези животни, които не говорят! Не ги оставяй гладни!“

Абдуллах ибн Джафер (радияллаху анх) разказва:

„Един ден Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отиде в градината на един от енсарите1 (помощниците). Камилата, която била там, след като видяла Пейгамбера (саллеллаху алейхи ве селлем), започнала да стене и от очите и потекли сълзи. След това Расулюллах (сaлляллаху aлейхи ве селлем) отишъл при нея и я погалил по главата, а тя престанала да плаче. После Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) потърсил собственика на градината и когато гo намерил, му казал:

Не се ли боиш от Аллах, Който ти дари това животно? То ми се оплака от теб, че го биеш и измъчваш.“

Веднъж Пейгамберът (сaлляллаху алейхи ве селлем) попитал:

Да ви кажа ли кой е далеч от Ада и Раят е близо до Него?“

Отговорил:

Онзи, който е нежен, състрадателен, милостив и добродушен…“

(Ахмед б. Ханбел. т. 1, с. 415)

Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлем) в своите хадиси описва положението на милостивия и немилостивия човек:

„Една порочна жена видяла в шустинята куче да лиже пясъка от жажда. Тя го съжалила. С обувката си изкарала вода от кладенеца и го напоила. Великият Аллах опростил нейните грехове. Друга жена пък оставила котката си гладна (дори не я пускала да се храни с каквото намери). След известно времем тя умряла от глад. Заради тази безмилостна постъпка на жената и бил отреден Адът.“

(Бухари. Енбия, 54; Муслим, Селям, 151, 154; Бирр, 133; Несаи, Кусуф,14)

С такива преценки за човешкото поведение Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) превърнал невежото общество в общество на щастливия век. Онези, които не проявявали човешко отношение към останалите (те заравяли дъщерите си живи!), в резултат на неговото възпитание се превърнали в извор на милост и състрадание, оказвани дори и към животните.

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бил прекрасен пример за хората. Зачитал правото дори на едно малко врабче и възпитавал хората по изключителен начин.

Абдуррахман- син на Абдуллах, разказва:

„Веднъж, когато пътувахме с Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), видяхме една птица. При нея имаше две малки. Когато взехме малкките и, тя долетя над нас, пъркайки с крила. В този момент дойде Расулюллах(салляллаху алейхи ве селлем) и каза:

Кой взе малките на това животно и му причини болка? Веднага ги оставете на мястото им!“

Според шериата (закона наАллах) ловът е позволен. Но за да се запази екологичното равновесие, още преди 1400 години Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) заповядал да се внимава по време на размножителния период на животните. Случайният лов; да се убие майката, за да скърбят рожбите и, или да се вземат малките, за да скърби майката- са действия, които погубват чувството за милост и състрадание у човека.

Тези хадиси показват истината, че милосърдието на съвършения вярващ трябва да бъде толкова широко и дълбоко, че да обхване дори дивите зверове. Затова в исляма е повелено опасните животни като змия или скорпиок да се убиват с един удар, за да не бъдат измъчвани.

Който убие с два удара, получава по-малка награда, а който убие с три удара, получава още по-малка награда.“ ( Из книгата „Кимйайъ Саадет“). Не представлява ли недостижим пример съветът да се проявява милосърдие, дори когато се убиват вредни животни?

Освен че повелявал милосърдие към тях, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не одобрявал и прокълнаването им. Ведкъж, когато отивали на битката Батнубуват, един човек от енсарите, качвайки се на камилата си, я проклел, защото вървяла бавно. Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) го накарал да слезе от нея и му казал:

Вече не ни следвай с тази прокълната камилаl Не проклинайте себе си, децата и богатствата си!“

(Муслим. Зюхд, 74)

Този хадис изразява необятния хоризонт на милосърдието в исляма2.

Байезид Бистами, който разкрасявал своя характер с характера на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) и бил известен с прякора султанул арифин – Господаря на знаещите, от любов към Аллах бил толкова състрадателен, че изпитвал в своята душа скръбта и болката на всяко творение.

Един ден пред него пребили едно магаре, докато му потекла кръв. В този момент кръв шурнала и от пищялите на Байезид Бистами.

Много поучителна е друга случка, свързана с милосърдието и състраданието на Байезид Бистами:

Веднъж, когато пътувал, се спрял под едно дърво, за да отпочине. След това продължил. Вървейки, видял, че по торбата му пълзят мравки, останали от мястото, където почивал. За да не ги лиши от техния дом и да не ги води на непознато място, той се върнал обратно и ги оставил на същото място.

Това е прекрасен пример за всеотдайността в желанието да разкрасиш собствения си характер чрез присъщия на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем).

Относно човешкия характер има много напътстващи и предупреждаващи наставления от Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем). Когато видял един човек да се отнася грубо с камйлата си, натъжен, му казал:

„Който е лишен от милосърдие, той е лишен от всякак благодеяния…“

Една от отличителните черти на мюсюлманина е милосърдието. Всеки път, когато започва работа изрича „Бисмиллях“ (С името на Аллах). Така Аллах Теаля му вдъхва от собствената си милост.

Следната случка с един от приближените раби на Аллах – Фудайл ибн Ийад, също е прекрасен пример за вярващия:

Видели го, че плаче, и го попитали:

„Защо плачеш?“

Отговорил:

„Плача заради един нещастен мюсюлманин, който ме угнетява! Боя се, че в Съдния ден ще бъде опозорен…“

Всичко това е отражение на деликатните и съвършени прояви на душевното възпитание на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:

Бъдете милосърдни към тези, които са на земята, за да бъдат милосърдни към вас онези, които са в небесата!“

(Тирмизи. Бирр, 16)

1 Енсари- мюсюлманите в Медина, които помогнали на преселилите се от Мекка мюсюлмани.

2 Духовното отражение на ислямския морал в обществото, който повелява милосърдието и състраданието към тварите, се изразява по следния начин от западния наблюдател Клод Ферър: „Когато се озовете в някой Истанбулски квартал, дали в него живеят мюсюлмани, или немюсюлмани ще разберете от отношението на околните котки и кучета. Ако кучето или котката с и играе с вас и изпитва симпатия, знайте, че е мюсюлмански квартал. Ако срещу вас заемат отбранителна позиция, това означава, че този квартал е немюсюлмански.“ Заключението на християнския пътешественик отразява вярно чувството за „проява на милост, състрадание и обич към тварите заради Твореца.“

Сподели...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

TurkeySaudi ArabiaEnglishChinaSpain