Отзивчивостта на Пратеника на милостта в искането на добро за хората

Не само болка изпитвал Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) към страданието на хората, а показвал и голяма отзивчивост по отношение на техния успех за избавяне от страданието. B Корана тази негова особеност е описана по следния начин:

Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.“

(Ет-Тевбе, 9: 128)

В този айет Аллах Теаля отличава Своя Пейгамбер с имената Рауф (Състрадателен) и Рахим (Милосърден), които са присъщи на Него Самия.

Винаги желаел успех на хората и когато виждал, че вършат праведни дела, преставал да се бои за тях и искрено им се радвaл.

Мухаммед (салляллаху aлейхи ве селлем) не бил само доброжелателен лидер, а представлявал и пътеводител, подкрепящ с всичките си сили своята общност.

Един сахаби (сподвижкик) попитал Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) как да разбере дали положението му е добро, или лошо.

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му отroворил:

Когато желаеш едно дело за Ахирета (отвъдния живот) и ако то е лесно за теб да го извършиш, или пък пожелаеш едно земно дело и то е трудно за теб да го извършиш, знай, че несъмнено твоето положение е добро! Но когато пожелаеш едно дело за Ахирета и ако то е трудно за теб да го извършиш, или пожелаеш едно земно дело и то е лесно за теб да го извършиш, тогава твоето положение е лошо!…“

С делата, думите и нрава си Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) бил милост, която обгръщaла всички хора. Най- големите трудности и изпитания по пътя на напътствието лежaли на неговия гръб. По най-прекрасен начин изпълнявал своята Божия задача, която поел. Проявявал такова огромно търпение и стремеж, че понякога получавал Божие предупреждение да не погубва себе си.

Великото му благодеяние, което проявявал за благополучието на хората, е описано по следния начин в един айет:

Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!“

(Еш-Шуара,26:3)

Този айет е доказателство, че Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) желаел всеки човек да повярва в Аллах, за да може да се спаси от мъчението на Ада и да бъде милосърден и състрадателен.

Когато Хамза (радияллаху анх) чул, че Ебу Джехил посегнал на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), се разгневил поради ревностната си привързаност към своя род и го ударил със сабята си. После казал на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем):

„О, Мухаммед! Бъди спокоен, защото отмъстих на Ебу Джехил!…“

Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) му казал:

Отмъщението не ме успокоява. Но ако ти станеш мюсюлманин, аз ще се успокоя! „

Хамза (радияллаху анх) схванал тьнкостта на този отговор u приел мюсюлманската вяра.

Благородното поведение и нравът на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) били далеч от чувството за каквато и да е мъст, свързана с материалното или пък с личностга му.

Ясно е, че през своя живот никога не е отмъщавал за себе. В хадис е казал:

Аз ви възпитавам, без да изтъквам вашите недостатъци.“

Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) никога не разкривал грешките на сахабетата си. Казвал:

Какво ми става, та ви виждам по този начин?“

Свързвал техните грешки с мисълта си за грешно виждане.

Този велик Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем), който е израз на милосърдие, дори когато наставлявал своя събеседник, се страхувал да не би да го засегне или обиди.

Тези особености се наблюдават както в делата, така и в словата му. Израз на превъзходния характер на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е следното му обръщение:

О, вярващи! Нека Аллах да ви пази в сигурност! Да ви наблюдава! Да ви пази от злините! Да ви помага! Да ви издига! Да ви напътства! Да ви пази от злочестия и да пази религията ви за вас!…“

Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем), който е изпратен като милост за световете, бил удостоен с качествата на Аллах — Гафур (Опрощаващ) и Рахим (Милосърден), затова изключително се безпокоял за неверниците и отправял молби (към Аллах) да не влязат в огъня на Джехеннема. В отговор отново дошло Божие предупреждение:

Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммед], ако не повярват в това послание!“

(Ел- Кехф, 18:6)

Затова Ебу Бекир (радияллаху анх), който взел най-голям дял от духовната благодат на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и бил на върха на милосърдието, отправил следната молба към Аллах:

„О, Аллах! В Съдния ден стори моето тяло толкова голямо, че да не остане място за други в Джехеннема!“

Превъзходните сподвижници, които с любов придобили наука, благодат и добродетели от прекрасните беседи на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), като преодолели огромните разстояния, ги разпространили по целия свят.

Това е най-яркият пример за концепцията „Милосърдие към тварите заради Твореца“ на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), която вдъхнал на сахабетата си.

Всеки получил своя дял от великодушието и щедроста на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Добротата и обичта му били като една река, която след като прелее, нахранва всичко с вода. Никой не си тръгвал от него гладен, жаден, без да му се обърне необходимото внимание.

 

Сподели...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

TurkeySaudi ArabiaEnglishChinaSpain