Описание на достойния облик на Пратеника на милостта

Накратко в различни предания се казва:

Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) беше среден, почти висок на ръст. Притежаваше хармонично средно телосложение. Заради едрия му гръден кош и раменете му бяха широки. Между лопатките на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) се намираше пророческият белег. Костите и ставите му бяха едри.

„Кожата на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) беше бледорозова, светла, блестяща и по-мека от коприна. Достойното му тяло беше винаги чисто и излъчваше приятно ухание. Със или без парфюм от неговото тяло и от потта му се носеше миризма по – приятна, дори от най- приятната. Който го прегърнеше. Цял ден чувстваше нежния му мирис, като че ли розата бе взела аромата си от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Ако погалеше с благословената си ръка главата на някое дете, то се различаваше от останалите деца по приятната си миризма.

Когато тялото му се изпотеше, напомняше за роса по розовите листа. Брадата на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) беше гъста. Не я оставяше по – дълга от една педя. Когато почина, на главата и брадата му имаше двайсетина бели косъма.

Веждите на Пейгамбера(салляллаху алейхи ве селлем) бяха като полумесец и несключени. Между тях се виждаше вена, която се подуваше, когато се ядосваше в името на Аллах. Зъбите му бяха като бисери.винаги използваше мисвак1 и препоръчваше и на другите да го ползват често.

Миглите на Расулюллах(салляллаху алейхи ве селлем) бяха дълги и черни, очите- малко по- големи от обикновено, зениците- съвсем черни, а бялото- съвсем бяло. Очите му като че ли по рождение бяха намазани със сюрме2.

Както притежаваше изключително съвършена духовна същност, така и физическата му красота нямаше равна на себе си.

Лицето на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) през нощта светеше като пълнолуние. Айше (радияллаху анха) казвала:

„Лицето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) излъчваше толкова светлина, че в тъмното през нощта можех да вдяна конец в игла.“

Между лопатките му имаше божествен знак за неговото пророчество. Много сподвижници желаеха да го целунат. Когато умря, този божествен печат се загуби, което потвърди неговата смърт. (Тирмизи)

Тъй като тялото на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) беше от нур (светлина), когато почина, тялото му изобщо не беше се променило.

Ебу Бекир (радияллаху анх) след като погледнал тялото му, натъжен, разчувстван и разплакан, казал:

„О, Расулюллах! И смъртта ти е хубава като живота ти!…“

След това допрял устните си в благословеното му чело.

1 Мисвак- клечка от клоните на дърво, която Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) ползвал за да почиства зъбите си.

2 Сюрме- черен прах за очертаване на клепачите.

Сподели...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

TurkeySaudi ArabiaEnglishChinaSpain