Притежаващите сърце и разум предупреждават онези, които са далеч от намаза:
“Онези, които изоставят намаза поради заблуда и обичат богатството, ще бъдат заедно с Карун. Онези, които не се доближават до намаза заради служба, ранг или сан, ще бъдат заедно с Фараона. Онези, които не изпълняват намаза поради високия си пост в държавната администрация, ще бъдат с Хаман. Онези, които не се доближават до намаза заради търговия и печалба, ще бъдат с Убей ибн Халеф – противника на Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем…”
Онези, които са далеч от намаза на този свят живеят живот без берекет. Лицата им не са огрети от Божествената светлина, не получават севаб (награда) за своите добри дела. Тяхната молба не се приема. Остават лишени от обичта на праведните хора и историята свидетелства, че човек, “както живее, така умира”.
Тези хора в края на живота, предавайки душите си понасят големи мъчения. Гробовете им ги притискат и се превръщат в пропасти като тези на Джехеннема. В деня на Къямета ще срещнат Аллах Теаля ядосан – тяхната равносметка ще бъде отчетена много трудно; те ще бъдат пратени в Джехеннема.
Според хадис, предаден от Бухари, сутрин след намаз Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, попитал сахабетата си дали са сънували нещо? Тези, които били сънували, разказали съня, а той им тълкувал сънищата.
Една сутрин, както обикновено, той отново ги попитал и после им казал:
“Аз сънувах как двама души ме вземат и отнасят”.
След това разказал дълго и на широко съня, който е сънувал.
Обяснявал какво е видял в Дженнета и Джехеннема, както и наказанията, на които били подлагани хората, които са ги заслужили. Един от тях бил човек с глава премазана от камък. Камъкът толкова притискал главата му, че я откъснал. След това камъкът се взимал отново и отново притискал главата на човека.
Хазрети Пейгамбер, салляллаху алейхи веселлем, попитал двамата, които го водели:
-Кой е този човек?
Те отговорили:
-Този човек научил да чете Коран-и Керим, обаче го изоставил и не изпълнявал задължителния намаз.
Шейтанът се старае да попречи на хората да изпълнят намаза повече от всеки друг ибадет. Целта му е да ги отдалечи от религията, за да бъдат точно като него – лишени от милостта на Аллах. В хадис-и шериф се казва:
“Който не изпълнява намаза, няма религия.” (Таберани)
Ето защо далновидните хора се пазят от лукавите клопки на шейтана, поставени на пътя им, изпълняват стриктно намаза си и ако все пак са пропуснали някой, те го отслужват на каза (след определеното за него време) и не оставят неизпълнено нито едно свое задължение.
В хадис-и шериф се казва:
“Който забрави да извърши някой намаз, нека го отслужи веднага, щом си спомни, за него; няма друг откуп, освен този.” (Муслим, Месаджид, 314)
Ако не бъде разбран правилно този хадис и не бъде изпълнена повелята му, задълженията за намаза ще се натрупат като планина и ще бъдат причина за нещастието на хората в деня на Къямет.
