Помисли върху облаците, огромни морета плаващи във въздуха! Една от задачите на облаците е да предпазват земята от прекомерно затопляне. С увеличаване на температурите, се увеличават и количествата вода, които се изпаряват и се образуват повече облаци. Лъчите, идващи от Слънцето, се отразяват обратно чрез облаците, като в огледало и така температурата на земята остава балансирана.
Когато иска да спусне дъжд, Всемилостивият Аллах (дж.дж.) изпраща ветровете като предвестници. Тези ветрове с повелята на Аллах понасят огромните купчини облаци и ги доставят до определените за тях области. Всевишният Аллах разстила облаците в небето както пожелае и ги струпва на кълба, изсипва от тях дъжда и изважда всякакви плодове от земята, напомняйки ни, че по същия начин ще съживи и мъртвите. Така Той иска хората да получат дял от тази величествена и поучителна картина.
„Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестиепред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние
го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове. Така изваждаме и мъртвите, за да се поучите.” (Сура Ал-Араф /Стената/, 57)
„Аллах е, Който праща ветровете и те понасят облаци, и ги насочваме Ние към мъртва земя, и съживяваме с тях земята след нейната смърт. Така ще бъде и възкресението!” (Сура Фатир /Твореца/, 9)
Всевишният Аллах спуска милостта Си над онези Свои раби, над които желае. Това благо радва най-много хората, които живеят в области, засегнати от суша и безводие. С дъжда отчаянието им се превръща в надежда.
„Аллах е, Който праща ветровете, та надигат облаци, и ги разстила по небето, както пожелае, и ги натрупва, и виждаш как дъждът излиза от тях. И щом ги изсипе над когото пожелае от Своите раби, ето ги – радват се… (Сура Ар-Рум /Ромеите/, 48)
Защото: “Той е, Който изсипва дъжда, след като се отчаят, и разпростира Своята милост. Той е Покровителя, Всеславния.”
(Сура Аш-Шура / Съвещаването/, 28)
Всевишният Аллах понякога превръща сушата или дъжда и градушката в средство за наказание, за да възпита изпадналите в грях раби, като поразява, когото пожелае, а когото пожелае опазва.
Така Създателят ни, когато пожелае, формира отношенията между земята и небето според поведението и вътрешния мир на хората.
Всевишният Аллах изпраща дъжда под формата на капки така, че никоя не застига друга и не се слива с нея. Всяка капка се движи по определен само за нея път и не излиза от него, не закъснява и не избързва. Ако всички хора и джинове се съберат, за да създадат една капка вода или за да изброят капките дъжд падащи над едно село, не биха могли да се справят. Само Аллах знае броя на капките, които е сътворил.
Наред с това има безброй Божествени проявления в образуваните от мека вода ледени топчета на градушката и снежинките, падащи като късчета памук.
Кой издига водата от дъжда и снега, паднал на земята, до най-високите клони на дърветата? Водата се разстила по целите листа, а не се вижда. Посредством жилките всяка част от дървото се храни.
Как се издига водата в дървото, когато тя би трябвало да тече надолу?
Ако дъждовните капки падаха според закона за земното притегляне, всяка една от тях щеше да се забива в земята като изстрелян куршум. Това щеше да означава, смърт за всяко живо същество, попаднало под дъждовните капки. Вместо това, всяка капка дъжд пада на земята с постоянна скорост, спокойно, без да наранява и уврежда…
Капките се оформят според определена мярка и се превръщат в малки дъждовни капки. След това с повдигащата сила на въздуха и свойството на водата да тече, въздействието на земното притегляне се уравновесява и капките падат на земята с постоянна скорост.
За онези, които могат да гледат с поучителен взор, дори само тези истини са достатъчни да изразят колко прекрасен е Божият ред и баланс в света, в който живеем и колко безкрайни са знанието, силата и мъдростта на нашия Създател.
| РАЗМИСЪЛ ВЪРХУ ВСЕЛЕНАТА, ЧОВЕКА И СВЕЩЕНИЯ КОРАН (62-65стр.) – Осман Нури Топбаш
