Алтънолук: От това, което казвате, ясно се разбира че подходът на тасаввуфа има важно значение в разпространяването на Исляма. Ако попитаме каква е тайната на това тасаввуфа да има толкова положителен резултат в разпространяването на Исляма и успоредно с това в насочването на хората по правия път и нравственото им израстване, какво ще кажете?
– Друг аспект от важността на тасаввуфа в днешно време е метода и подхода, който той следва. Чрез наградите и наказанията и в земния и в отвъдния живот, явните разпоредби на установените норми в Исляма имат за цел да насочват хората по правия път. За тази цел вътрешните повели на Исляма, които можем да наречем тасаввуф, прилагат и обич, състрадание и нежност. Често хората в днешно време, изпадат в плен на страстите и извършват тежки грехове и злини. Никой не може да отрече, че на тях полесно и успешно може да се предложи възможност за поправяне и спасение чрез опрощение, снизходителност и състрадание. От тази гледна точка в днешно време голямо значение имат както истините на тасаввуфа, така и принципите залегнали в неговите подходи и похвати. Прави впечатление това, че онези, които подхождат към хората с опрощение, снизходителност и състрадание са много по-успешни в духовната победа както в нашата страна така и в западния свят. Представянето на Исляма като успокояващо благоухание за измъченият от разума и желанията на душата (нефс) дух (рух), докосването с милосърдие и състрадание вместо с намерение за наказание и гняв винаги е бил по-благодатния подход.
Защото човекът колкото и далеч да се намира от истинската цел на създаването си, поради честта на това, че е „човек”, притежава достойнство. Това, че е затънал в блатото на греха, без да осъзнава величието на същността си, е подобно на това Хаджер ел-Есвед (Черният камък) да падне от стената на Кябе-и Муаззама и да се изцапа с прах и пръст. Не може да си представим нито една съвест на вярващ, която да остане равнодушна пред това и да не реагира. Дори тогава вярващите няма да спрат да уважават Хаджер ел-Есвед. Това, че той е паднал няма да промени стойността му за вярващите. Напротив, всички вярващи биха се надпреварвали да го вземат така както е изцапан, да го почистят със сълзите си и да го поставят с почит на старото му място. Поради това, че е частица достигнала до нас от рая, те уважават великата стойност, която той притежава в себе си. А човекът е «вдъхнатия дух» от Създателя, тоест той притежава безброй тайни от великата сила на Аллах и така е любимият сред Неговите създания. Поради това колкото и грехове да извърши, ценността заложена в същността му е вечна.
Както Хазрети Мевляна е казал: „духа на човека е като кристално чиста вода”, но когато помътнее от лоши постъпки и грехове, престава да е прозрачна. За да могат да се видят перлите на духовността и сиянията на истината тази вода трябва да се пречисти. Целта на тасаввуфа е да овладее егоистичните чувства и страстите на душата и така да утвърди мира, спокойствието и щастието в човека и в обществото. Поради това, колкото и да е затънал в неверие, съдружаване и грехове, никой човек не бива да бъде лишен от призив към верния път. Един от безкрайните примери на Аср-ъ Саадет (Епохата на щастието) е
следният:
Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) изпрати един от сподвижниците си, за да покани към Исляма Вахши – човека, който го бе потопил в дълбока мъка след като уби чичо му Хазрети Хамза.
Вахши изпрати отговор на Пророка:
“– О Муххамед! Как можеш да ме зовеш към Исляма, след като известяваш повелята на Аллах «И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот Аллах е възбранил това, освен по право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В Деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно.» (Сура ел- Фуркан /Разграничаването/, 68-69) ? Аз съм извършвал
всички тези ужасни неща. Къде е пътя за спасение за мен?”
Аллах низпосла знамението:
“ Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (Сура ез-Зумер /Тълпите/, 53)
Така Вахши се оживи с вестта от айета и каза “– Колко е голяма милостта ти Господи!”, покая се от цялото си сърце и прие Исляма.
Почерпил вдъхновение от тази и други такива истини, една от най-важните особености на подхода в тасаввуфа е гледната му точка към човека. Според нея човекът е удостоен с Божието слово, в него намират проявление качествата на Аллах и е дарен с умението да бъде наместник на своя Създател. Така като любимец във вселената човекът носи в себе си тайнство от своя Господ.
Следователно, както казахме и по-рано, колкото и да намалява стойността си с греховете, които върши, ценността на същността му е вечна. Когато казва това тасаввуфът поставя и мярката:
“Да не прелива снизхождението от грешниците към греха и да не пренася враждата към греха върху грешниците.”
С тази своя особеност, тасаввуфа представлява едно от най-резултатните средства за разпространяване на исляма. Защото хората търсят прегръдката от обич на приближени на Аллах като Абдулкадир Гейляни, Азиз Махмуд Хюдаи, Юнус Емре, Бахаедин Накшибенд и Мевляна.
Алтънолук: С казаното от Вас описахте как тасаввуфа превръща незрелия човек в зряла личност. На базата на това, какво следва да е мястото на тасаввуфа в живота на един мюсюлманин? С други думи може ли без тасаввуф?
–Зададохте много важен въпрос.
Тасаввуфа със своето безгранично духовно устройство и съдържание в ръцете на вярващите е неизменно проявление на Исляма; дар на благодат и зрялост. Поради това има голяма значимост и за вярващите – да достигнат зрялост и мъдрост, и за невярващите – да намерят правия път и да им бъде представен Исляма по правилния начин.
Защото всички знания съдържащи се в книгите, в действителност, приличат на семе. Както семето, ако не бъде посято, а остане в хамбарите с години, то не може да се превърне в друго освен семе, същото е и с познанието в книгите, когато остават само в редовете или на рафтовете в библиотеките. За разлика от това посаденото в пръстта семе, се развива и пораства според качествата си, някои се превръщат в огромни чинари. По същия начин семето на познанието посадено в душите, превръща сърцата в духовни градини. Тогава се прибират истинските плодове на знанието (илим) и прозрението (ирфан), а именно тайните и мъдростите.
От тази гледна точка фетвите като аспект на религията са като основните колони на сградата, а богобоязънта (таква) е допълващият елемент добавящ красота и изящество. Тасаввуфа от една страна обединява тези две особености, а от друга добавяйки добри дела и прекрасен нрав; разяснявайки човека, Свещения Коран и вселената, дава възможност да се осъзнаят и изпълняват отговорностите с по-дълбока мъдрост. В този смисъл тасаввуфа е като духовен прозорец разкрил се от душите към възнесението за опознаването и обичта към Аллах.
Следователно тасаввуфа е неизбежна необходимост на духа и сърцето. И затова е действителност, която малко или много трябва да съществува в живота на всеки един мюсюлманин. По точно където има човек, там говорим за тасаввуф.
Оставяйки тази истина настрани, да кажем «не може ли без тасаввуф» е като да зададем въпрос от рода на: «Може ли без основите на Исляма – тефсир, хадис, келям, фъкъх и другите науки». Да се приема тасаввуфа ненужен е като това да се приемат като ненужни – искреността във вярата (ихляс), богобоязънта (таква), прозрение (ирфан), възпитанието на душата и пречистването на сърцето, накратко служенето на Аллах с искреност. Защото с тасаввуфа се засягат именно тези истини. И ако някой ги изживява, то дори той да не приема названието тасаввуф, според нас той го изживява. Защото богобоязън (таква), въздържане от земното (зюхд) и искреност във вярата (ихсан) са термини, които по своята същност и съдържание носят близко значение и указват една и съща цел. Наименованията са само признаци. В центъра на всички тези понятия са най-великият духовен водач на човечеството, единственият и най-прекрасният пример Пророка (с.а.в.) и сподвижниците, възпитани под неговото духовно ръководство.
От друга страна духовното извисяване на сърцето, постигането на покой и щастие е свързано с постигнатото духовно ниво, а за него се изисква духовно възпитание, през което рабът трябва да премине. Изпълването на сърцето с познание и мъдрост, научаването на възвишените истини на религията и духовното усъвършенстване на раба е възможно чрез определени практики.
Дори пророците, изпратени като пример на човечеството преди откровението са преминавали през подготовка. За да може сърцето да приема духовните проявления, трябва да се освободи от излишеството, да придобие чувствителност и да достигне до определено състояние. Пророкът (с.а.с.) преди да бъде натоварен с пророчество се оттегли за итикаф в пещерата Хира. Преди да говори с Господ, Муса алейхисселям (мир нему) прекара четирийсет дни в Синайската планина в един вид риязат (да се сломят желанията и копнежите на душата). Юсуф алейхисселям (мир нему) прекара дванайсет години в затвора преди да стане владетел на Египет. Там премина през всички степени на изпитания, страдания и трудности. Така сърцето му се очисти от всичко освен Аллах.
Преди Възнесението Мирадж Пророкът (с.а.с.) бе удостоен с тайната на Сура ел-Инширах /Разтварянето/. Гръдта му се освободи от тежестта, а сърцето се пречисти. Изпълни се с духовността на познанието и мъдростта. Защото по време на Възненесението Мирадж той щеше да се срещне с необичайни и удивителни събития, Божествени тайнства и различни образи и гледки невиждани за хората до сега.
Ако и избраните раби на Аллах – пророците преминават през успокоение на сърцата и подготовка, става ясно в каква степен другите хора се нуждаят от пречистване на сърцата. Защото не можем да се доближим до Всепроникващия (ел-Лятиф) със закоравяло сърце. Онзи, който е лишен от обоняние не може да усети уханието на розата и карамфила. През замъглено стъкло не може да се съзерцава ясна гледка. От друга страна смесването на макар и частица забранено (харам) или съмнително в позволеното (хелял), е като смесване на нечистотия с изворна вода, веднага разваля чистотата и благодатта й.
Чрез засилване на духовната чувствителност се достига състояние, в което се възприемат Божествените тайни и мъдрости, а това е възможно чрез освобождаване от излишното и обгръщане с великолепие. Аллах повелява:
“…в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” (Сура еш-Шуара /Поетите/, 88-89)
Състоянието „чисто сърце” може да се постигне само чрез духовно възпитание.
Защото преди това сърцето е като студеното желязо. За да добие желаната форма, трябва да премине през огън, да се очисти от ръждата и мръсотията, да омекне и да се кове. Едва след тези етапи може да достигне състояние, в което да придобива желаната форма. По същия начин сърцето, ако не премине през подготовка не може да достигне зрялост и съвършенство. След като се постигне зрелостта на сърцето, света на истината, невидим за окото и неразбираем за разума, се осъзнава и усеща с наслада. За това е необходимо да се развият силата и проницателността на сърцето.
Значението на това развиване Мевляна Джеляледдин-и Руми изразява като: “суров бях” – състоянието, в което се е намирал като учител по явните науки в медресето на Селчуките; “изпекох се” – състоянието, в което е бил, когато вселената, изпълнена с проявления на познанието за Аллах, за него се превръща в книга и стават явни скритите тайни; “изгорях” – състоянието, до което го довежда обичта към Аллах.
Това показва, че допускането на раба до Аллах зависи от зрелостта на сърцето му, а за постигането и е необходимо духовно обучение. Тази истина се потвърждава от безброй конкретни примери от живота на сподвижниците. Сред тях имаше такива, които бяха толкова коравосърдечни, че заравяха дъщеричките си живи, но под духовното възпитание на Пророка (с.а.в.) се превърнаха в символ на състраданието и милостта. Великодушно дариха душите и имотите си на Аллах и Пророка.
Като обобщение ще кажем:
Може да има мюсюлманство без тасаввуф, но то ще е лишено от ихсан. Живот в Ислям, без тасаввуф, който е духовното обучение, не би довел раба до състояние, в което да служи на Аллах така като, че ли е в Неговото присъствие.
Алтънолук: Читателите на Алтънолук са ваши сърдечни приятели. За тях е щастие да общуват с Вас в атмосферата на духовността. Какво бихте искали да им кажете за тасаввуфа в заключение?
– Към казаното до тук бих искал да добавя някои поучения и напътствия на приближените на Аллах:
Тасаввуфът е духовно обучение, с което се цели да се придобие нравственост като тази на Пророка (с.а.с.). Той е състояние на духовно упоение при изпълнение на религиозните задължения и добродетелност в поведението. А това е устремяване към Сътворителя на вселената и Неговият Пратеник с любов. Поради това приближените на Аллах помествайки с обич в центъра на приятелството Всевишния и Неговия Пратеник стават приятели на цялото човечество.
Близостта и беседата с праведните придава на вярващите (му’мин) праведност. Защото жизнените и благодатни характери имат свойството да въздействат на хората. Праведниците, които могат да вдъхват хармония в душите и да „имунизират” духовност са онези, които са се отказали от примамливостта на земното. Тяхната духовна обител е изпълнена с Божията благодат. Близостта с тях превръща хората в раби, които с думите и делата си са полезни за всички създания.
Обичта е линията свързваща две души. Човекът се привързва и възхищава от онзи, когото обича. Подражава му. Затова вярващият трябва при всяка възможност на всеки етап от усилията си да ползва своя еликсир наречен „обич”.
Знанието (илим) пречупено през личността се превръща в прозрение (ирфан) и дава възможност да се опознае Аллах чрез сърцето. Вселената е загадка от мъдрости и тайни. Знанието не е наблюдаване, а вникване в мъдростта и тайната.
Сърцето се освобождава от излишното и се обгръща във великолепие според близостта, която има към Аллах. Вярващият (му’мин), чието сърце се съживява става безсмъртен. А онзи, който потъне в страстите на душата загубва човешкия си облик.
Основата на нравствеността в Исляма е устремяването към Аллах с обич и искреност, а единственият признак за този устрем без съмнение е «служенето (хизмет)».
Обичта е най-чудотворният начин затруднението да се превърне в благодат. Колкото и трудно да е служенето (хизмет), когато се изпълнява с обич то е лесно и спокойно осъществимо. Ценността на служенето (хизмет) се определя от саможертвата при изпълнението му и това дали се прави с вдъхновението, с което служим на Аллах (извършваме ибадет). Искреното и истинското служене (хизмет) е образец на зрелостта на сърцето. Тези зрели сърца са под взора на Аллах «назаргях-ъ иляхи».
Често повтаряните в Свещения Коран имена на Аллах «Всемилостивия и Милосърдния» са от имената, които изразяват Неговото милосърдие. И вярващият трябва да превърне милосърдието и състраданието в своя същност. Лишеният от състрадание този, който не може да изпита милост и жалост е загубил най-голямата скъпоценност, ключът отварящ вратата на всяко щастие. Най-много трябва да се съжалява онзи, който не може да съжалява, лишеният от милосърдие.
Причината за несправедливостта и насилието е липсата на обич. Човек, който не обича винаги може да се превърне в жесток угнетител. Плодовете на истинската любов са нежността и състраданието. Няма сърце или място на земята, което да не може да се завоюва с нежност и състрадание. Както е невъзможно за слънцето да не топли, така за силните духом е невъзможно да не изпитват милост към създанията.
Когато бил замерян с камъни Халадж Мансур, който има специално място в обичащите сърца се помолил:
“−О, Господарю! Опрости онези, които хвърлят камък върху мен, преди да опростиш мен!” така той оставил пример за духовен исар.
Ако искаме да разберем нивото си в духовен аспект, трябва да оценим цялостното си поведение и състояние.
“Аз-ът” и “претенциите” са ракът на духовния път. Иблис, който навремето е притежавал висока степен е обречен на вечна гибел точно поради тях.
Хазрети Мевляна казва:
“Важното е да имаш същност като на роза. Не да виждаш тръните в тази земна градина, да се нараняваш от тях и да трънясваш, а дори когато те сполетяват неволи подобно ледена зима, да можеш да ги прегърнеш с топлината на пролет, да бъдеш роза за целия свят.”
Напътствията на Абдулхалик Гюждевани Хазретлери за духовните степени и прекрасната нравственост са ценни духовни правила по пътя на тасаввуфа:
“Сине, завещавам ти всяко твое състояние да бъде съпътствано от знание, нравственост и богобоязън!.. Чети творбите на тези преди теб, върви по пътя на ехл-и бейта (близките роднини на Пророка) и ехл-и сюннет ве’л джемаат (мюсюлманите, които се придържат към сюннета на Пророка и поддържат и развиват общността-джемаат)! Изучавай фъкъх и хадис и стой далеч от невежите философи! Непременно отслужвай молитвата намаз с джемаат! Ако в сърцето си имаш склонност към слава не ставай имам и мюеззин! Отдалечи се от славата колкото можеш! В славата има нещастие. Не се стреми към постове, бъди винаги в низините! Не се заемай с това, което не е по силите ти! Не се намесвай в хорските дела, които не те засягат! Стой далеч от непочтените управници! Бъди умерен във всичко! Не се увличай да слушаш красивите гласове, те потъмняват сърцето и пораждат раздор. Но и не отричай хубавия глас, защото езан и Коран четени с него съживяват духа. Малко яж, малко говори, малко спи. Бягай от невежите и глупците като от див звяр! Във време на смут и раздор предпочитай самотата. Стой далеч от онези, които дават фетва в замяна на изгода и така стават причина да се подценява религията, от горделивите богаташи и от невежите! Яж само позволеното (хелял), стой далеч от съмнителните дела и в женитбата бъди богобоязлив. В противен случай ще се привържеш към земното и ще навредиш на вярата си… Не се смей много; особено внимавай да не смееш с кикот! Многото смях убива сърцето. Но, не забравяй усмивката. Защото усмивката е милостиня садака. На всеки гледай с милост и не презирай никого! Не се обличай прекалено скъпо и не се украсявай; бъди скромен. Прекаленото внимание към външността е причинено от вътрешния упадък. Не се карай, не искай нищо от никого, бъди богат с доволство, пази благоразумието си! Бъди предан на онези, които са се грижили за теб и са те възпитавали, служи им с душата и имотите си и бъди съпричастен с тях! Упрекващите ги невежи няма да намерят спасение. Не се увличай по земното и онези, които живеят само с него! Сърцето ти винаги трябва да е натъжено, тялото ти да е силно, за да служи на Аллах, очите ти да са насълзени, а сърцето милосърдно. Работата ти трябва да е почтена, молитвата ти трябва да е търсене на убежище при Аллах, облеклото ти да е скромно, праведниците трябва да са твои другари в пътя, богатствата ти трябва да са явните и скрити религиозни знания, домът ти – храма, а близките ти да са приближените на Аллах!..”
Aмин…
