Не е възможно да се мисли, че има по – голям герой от Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлем).
Страхът не съществувал у него. По времем на трудности Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) проявявал търпение и непреклонност и не изпадал в страх и паника. Когато дошли да го убият, прочел следните два айета от сура Йа Син и смело продължил по- нататък:
„… и сложихме на врата им окови до брадата, и са държани с вдигната глава. И сложихме пред тях ограда, и зад тях – ограда, и ги затулихме, та не виждат.)
(Йа Син, 36:8-9)
Али (радияллаху анх) казва:
„Когато битката при Бедир беше в разгара си, понякога се прикривахме зад Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем). Той беше най-храбрият от всички и се намираше най-близо до редицата на неверниците.“
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) винаги заемал предна позиция при издигане словото на Аллах. В битката при Хунейн в ислямската армия първоначално се появило разколебаване, но Расулюллах(салляллаху алейхи ве селлем) проявил твърдост и се втурнал сред редиците на врага, като непрестанно яздел животното си напред, с което стимулирал смелостта на сахабетата; накрая с Божията подкрепа дошла победата.
В един хадис се казва:
„Кълна се в Аллах, с мощта и волята на Когото живея, че желая да загина (шехид) по пътя на Аллах, после да се съживя и пак да загина…“
Особеностите на това превъзходно създание Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлем), които се опитахме да обобщим с ограничените възможности на словата, са само капки от него, просмукващи се в съзнанието ни. Тайната в свързването с Аллах е приближаване към Книгата Му и сюннета (думите и словата) на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), т. е. към неговия превъзходен нрав и поведение – да се обича онова, което обичат Аллах и Неговият Пейгамбер, и да се ненавижда онова, което те ненавиждат. Разликата между това, което те обичат, и онова, което ненавиждат, е колкото между въздигнатите праведници и най-унизените сред унизените. Основният стимул за черпене от духовността на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е любов към него и ненавист към онова, което му противоречи.
