Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) желаел да се обръща особено внимание върху комшийските права. В хадис се казва:
„ Джибрил постоянно ме съветваше за правата на комшията. Дори си помислих, че след като умра, ще получат дял от наследството!“ (Бухари. Едеб, 28; Муслим. Бирр, 140)
В друг хадис се казва:
„Комшията немюсюлманин има едно право. Комшията мюсюлманин има две права. Комшията мюсюлманин и роднина има три права.“ (Суюти. Джамиус‘с- Сагир. Т. 1, 146)
Според комшийските права се изисква да не се гледа през прозореца на комшията, да не се съблазнява той с мириса на храната и да не се проявява отношение, което не ще му хареса.
Един от бедните сподвижници на име Ебу Зерр Гъффари казал:
„Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) ми повели, когато готвя, да слагам повече вода и да дам от сготвеното на комшията си…“ (Ибн Мадже. Етиме, 58)
Ебу Зерр (радияллаху ахн) бил от бедните сподвижници. Тъй като не притежавал достатъчно хранителни продукти, към храната си можел да прибавя само съответното точно количество вода. Според този хадис в зачитането на комшийското право бедността не се счита за оправдание. Следното предание е прекрасен пример за изключителната отговорност, която сахабетата проявявали към комшийските права.
Абдуллах ибн Омер (радияллаху анх) разказва:
„Имаше седем къщи и седемте бяха бедни. Един човек изпратил една овнешка глава в една от къщите. Стопанинът на къщата преценил, че неговият комшия се нуждае повече от нея и му я изпратил. Вторият бил на същото мнение и изпратил главата на третия комшия. След като овнешката глава била препратена и в седемте къщи, отново била върната на първата.“
Милосърдието на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) достигнало и до умрелите.
На дълговете на починалия човек се отдава голямо значение в исляма. Когато Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) щял да отслужва молитва за умрелия, питал дали този човек дължи някому нещо и докато не се изплати заемът му, не отслужвал молитва.
Тъй като бил изключително милосърден и състрадателен, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) проявявал силна загриженост към онзи, когото погребвали, ако имал задължения към други хора.
