Хазрети пейгамбер, салляллаху алейхи веселлем, казал на един мюсюлманин:
“Признакът на исляма е намазът. Който се отдаде на намаза, следи за времената му, извършва го спазвайки суннетите му, той е вярващ.” (Федаил-и А’мал, 255-256)
Така Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, първо научил човека на намаз, което показва, че той е основата на исляма и е различното между мюсюлманина и немюсюлманина.
Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, както и сахабетата му не смятали за безверие, ако изоставят друг ибадет, но не и намаза.
Ебу Бекир, радияллаху анх, когато настъпвало време за намаз, казвал на тези около себе си:
“О, хора! Станете! Чрез намаза загасете огъня, който запалихте”.
Намазът не е различие само между мюсюлмани и немюсюлмани. Той отличава самите мюсюлмани по отношение на духовното им развитие. Ебу Хурайра, радияллаху анх, разказва:
“Двама души от племето Удаа дошли при Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, и станали мюсюлмани. По-късно един от тях паднал шехид в една битка. Другият починал една година по-късно. На сън видях, че онзи, който е починал от естествена смърт, влиза в Дженнета преди онзи, който е станал шехид:
– Положението на шехида е по-извисено, трябваше той да влезе пръв в Дженнета – казах аз учудено.
Когато обясних това на Хазрети Пейгамбер, той ми каза:
“Не виждате ли, колко много е севабът на умрелия по-късно? Онзи, който е живял една година по-късно от него, е говял (оруч) още един Рамазан. Изпълнил е шест хиляди рекята намаз и еди – колко си рекята нафиле намаз и още други ибадети.” (Ахмед, Ибн Мадже)
В една друга, подобна на тази случка Пророкът казал на сахабетата си:
“Този, който е умрял с една година по-късно, не е ли е направил една година повече ибадет?”
– Без съмнение е така – отговорили сахабетата.
Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем казал:
– В извършените намази за една година той не е ли направил повече седжде?
– Без съмнение е направил – казали пак сахабетата.
-Tогава между двамата има разлика, колкото от земятадо небето – казал Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем.
Съвършенството на намаза е показано в следния хадис:
“Аллах Теаля не е сътворил нито едно по-висше задължение от имана и намаза. Ако имаше нещо над тези две задължения, той щеше да го заповяда на меляикетата. Една част отмеляикетата денонощно са на рукю, а друга част от тях – на седжде”.
“Намазът е най-превъзходният джихад”.
“Когато човек застане за намаз, Аллах Теаля го благославя. Когато човек приключи намаза, Аллах Теаля спира благословията си.” (Федаил-и А’мал, 256)
“И когато от небето дойде някакво нещастие или бедствие, то стои далеч от онези, които са в джамията.” (Федаил-и А’мал, 256)
“Намазът е ключ на Дженнета.” (Тирмизи, Тахарет, 3)“Намазът е курбан на всеки праведник.” (Кузаи, Муснед, І/181)
“Който пропусне и един намаз, все едно, че загубва цялото си богатство, децата и семейството си.” (Несаи, Ахмед)
Поради това, че намазът е толкова важен, ислямът проповядва обучението да започне, докато човек е още дете. За сериозността към намаза и за да не са небрежни към него хората, Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, казва:
“Заповядайте на децата си да изпълняват намаза, докато са на седемгодишна възраст. Ако не го изпълняват когато са на десетгодишна възраст, накажете ги лекичко.
Разделете леглата им (тоест, не ги слагайте да спят заедно след десет годишна възраст). (Ебу Давуд)
