Обичащият често споменава обичания. Онзи, който много споменава нещо, след време започва да го обича още повече. Степента на обичта се измерва със саможертвата, направена в името на обичания. Един от най-явните примери за това е събуждането на зазоряване и търсенето на убежище при Аллах.
Трябва да се знае, че във времето призори Божията милост и опрощение буквално преливат. Вдъхновени от тази Божия благодат славеите пеят с най-сладкия си глас, розите разцъфват с най-прекрасното ухание. Колко жалко би било човек да остане без дял от тази трапеза на Божията милост!
Най-ценното време от деня е времето призори, което съответства на последната една трета от нощта. В това време мисълта е далеч от грижите, сърцето е избистрено и пречистено, тишина обгръща всичко наоколо и ангажираността с всичко земно е отслабена. Това е времето, в което Божията милост се спуска и Господът на световете е най-близо до Своите раби. Поради това, че човек е далеч от грижите и заниманията си и може да насочи сърцето си изцяло към Аллах, това е най- подходящото и благодатно време за размисъл.
Всевишният Аллах повелява следното:
“О, ти, който се загръщаш, ставай [за молитва] през нощта, но не цялата, а наполовина, или по-малко от това, или повече, и чети Корана отмерено! Ще ти пратим Ние тежко Слово. Ставането [за молитва] нощем е най-силно по въздействие и най-подходящо за размисъл. През деня ти си много зает. ” (Сура Ал-Музаммил /Загръщащият се/, 1-7)
За разлика от тишината призори, денят е времето, когато шума и гласовете се увеличават и вниманието се разсейва. Този, който не оползотворява въздействащото време от нощта, сред грижите на деня не може да достигне до духовността и благодатта на служенето и насочването към Аллах, така както това се случва призори.
Накратко времето на зазоряване е старателно подбрано за служене на Аллах (ибадет), а денят е благо отредено за осигуряване на прехрана и служене в полза на обществото (хизмет). Тоест вярващият (му’мин) призори е с Истинният (Хак) насаме, а през деня е с Истинният (Хак) сред хората.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е прекарвал най-благодатната част от нощта отслужвайки молитва (намаз), четейки Свещения Коран, зовейки Аллах чрез дуа и в размисъл. Той е бил толкова постоянен в това, че дори когато боледувал и отслабвал до толкова, че не можел да се изправи на крака, оползотворявал времето призори в седнало положение.
Пратеника на Аллах (с.а.в.) използвал предимно нощите за размисъл (тефеккюр). Облян в сълзи дълго оставал изправен в „къям”, прекарвал часове в положение на рукю и седжде.
Имам Хасан бин Рушейк казва:
“Няма по-добър ключ отварящ океана на размисъл (тефеккюр) и вратите на Истинния (Хак) от събуждането призори и полагането на усилия за духовно извисяване. Защото в това време човек е далеч от земните грижи и връзките с външния свят. Навлязъл е във времето за общуване със Създателя си. Тялото му е отпочинало, той се е съвзел, освежил и ободрил. Накратко, времето призори е най-подходящото време между деня и нощта, когато въздухът е най-приятен и полъхът – най-нежен. Защото на зазоряване светлината покрива тъмнината. Привечер е точно обратното – тъмнината се спуска над светлината.” (Ебу Гудде, Заманън Къймети, стр. 86)
В свещения айет се повелява:
„И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господ, и от онова, което сме им дали, раздават.” (Сура Ас-Саджда /Поклонът/, 16)
Онези вярващи (му’мин), които призори молят опрощение за греховете си (истигфар), вълнуват се при мисълта за Божието наказание, спомнят си смъртта, планират как да оползотворят остатъка от живота си и разсъждават над Свещения Коран, са сред праведниците, от които Аллах е доволен и обича.
На онези, които съживяват по този начин ранните утрини и раздават в името на Аллах (инфак) Всевишния Аллах обещава следната изключителна радост:
“Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях – въздаяние за онова, което са вършили.” (Сура Ас-Саджда /Поклонът/, 17)
Пратеника на Аллах (с.а.с.) е пояснил този айет по следния начин:
“Всевишният Аллах повели: «За праведните Си раби подготвих невиждани и нечувани до сега блага, които никой човек не би могъл да си представи!»” (Бухари, Бед’у’л-Халк, 8; Тефсир, 32/1; Тевхид, 35; Муслим, Дженнет, 2-5)
От тук става ясно, че благата, за които не сме известени са много повече от тези, за които знаем. Според някои предания дори пророците и ангелите нямат знание за тях.
| РАЗМИСЪЛ ВЪРХУ ВСЕЛЕНАТА, ЧОВЕКА И СВЕЩЕНИЯ КОРАН (стр. 197) – Осман Нури ТОПБАШ
