Един човек, който затънал в грехове и противопоставяне на Аллах, преди да бъде упрекван, порицаван и да се иска от него да изпълнява религиозните повели, трябва най-напред да се спечели сърцето му. За целта, трябва да се създаде една приятелска връзка, която ще подготви почвата за близост и за въздействащо наставление. Когато сърцето на събеседника бъде готово, може постепенно да му се поправят грешките. Същевременно трябва да се има предвид духовната и материалната благосклонност и внимание към събеседника, тъй като това ще подбуди у него душевен интерес. В тази връзка трябва да се схване тънкостта на следните думи на Пратеника – салляллаху алейхи весселем – които отварят един небесен прозорец към сърцата задушаващи се с дима на греховете и им поднася чист въздух:
“Застъпничеството ми (шефаата) е за извършилите големи грехове от моята общност.” (Ебу Давуд, Суннет, 20)
Колко хубаво Хазрети Мевляна разяснява тези думи и този подход на Пратеника на Аллах – салляллаху алейхи весселем – към грешниците:
“Лекарството търси болни и ранени хора, за да ги излекува. Където има мъка, лека там отива. Където има ров и низко място, водата там отива.”
“Ако се нуждаеш от милостива вода, и ти постъпвай така!”
Обаче за да въздействат лекарството и мехлема, трябва най-напред раната да се почисти от микроби. А това означава, че болните сърца трябва да се изчистят от микробите на греха, т.е. да се измият с водата на покаянието (тевбе). Едва тогава може да се осъществи този лек, т.е. застъпничеството (шефата).
В друг хадис-и шериф, което от една страна благовестява, а от друга посочва условието на това благовестие и представлява една проява на милост, се казва:
“Който (съжалявайки) се покае за греховете си, сякаш не е извършил грях!” (Ибн-и Мадже, Зюхд, 30)
Тази възвишена тънкост в метода на напътстването и милосърдието, в рамките на тези измерения били спазвани много прецизно както от всички пратеници, така и от следващите техния път приближени раби на Аллах – евлияуллах. Въз основа на това за първи плод на вярата било възприето милосърдието, а служенето на Аллах било накратко определено от следните две неща:
а. ”Тa`зим ли-емриллях”, т.е. изпълняване на повелите на Аллах с почит.
б. ”Шефкат ли-халкиллях”, т.е. проявяване на милосърдие и съчувствие към тварите, заради Твореца.
Прекрасен пример за вярващите сърца е приближения раб на Аллах, Фудайл бин Ияз, който живеел според тези принципи: Видели са го да плаче и го попитали:
“– Защо плачеш?”
Отговорил:
“– Тъжно ми е за един жалък мюсюлманин, който ме угнетява! Тревожа се, че в Съдния ден (ахирет) ще бъде опозорен…”
Хазрети Мевляна по следния начин описва онова, което е тласкало тези съвършени личности към такова милосърдие:
“Когато моретата на милостта се развихрят, дори камъните пият вечен живот. Черни лица със сатанински души излизат от вековното мъртво гробище и се превръщат в красиви ангели, на които, дори и самодивите (хури) завиждат.”
Предава се, че Ибрахим бин Едхем е измил миришещата и мръсна уста на един пиян човек и след като бил запитан защо го е сторил, той отговорил:
“– Ако бях оставил мръсни този език и уста, които са създадени за да споменават Аллах, щеше да е неуважение…”
Когато човекът изтрезнял му казали:
“– Хорасанския набожен Ибрахим бин Едхем ти изми устата…”
Сърцето на пияния, който се е засрамил от това, се е събудило и казал:
“– Тогава и аз се покаях…”.
Ибрахим бин Едхем, който станал повод за това, на сън му е било казано:
“– Ти изми устата му заради нас, а ние измихме сърцето му заради теб!..”
| ВАКЪФ-ИНФАК-ХИЗМЕТ (стр. 165) – Осман Нури Топбаш
