Вижте милостта и състраданието на Всевишния Аллах, Който е отсрочил поникването на зъбите с две години от раждането на децата. Защото бебетата в продължение на две години не могат пълноценно да се хранят с друго освен с майчино мляко. От тази гледна точка, те нямат нужда от зъби, точно обратното наличието на такива би причинило болка на кърмещата майка.
Сизрастванетонадетето, нуждитена тялото нарастват и млякото става недостатъчно. Детето започва да изпитва нужда от по-силна храна. А затова се изисква дъвчене и гълтане. Формирането на зъбите при децата е нито по-рано нито по-късно от необходимото, те изникват точно в необходимия период. Ако изникваха по-рано биха пречили на кърменето. Изумително е как нашият Създател изважда тези твърди кости от меките
венци и то в най-точното време.
След това Всевишният Аллах дарява майката и бащата с неповторимо чувство на нежност, за да могат да отгледат децата си. Ако мъдрият във всички Свои дела, Аллах не бе дарил с милост сърцата на родителите, кой щеше да понесе всички грижи по отглеждането им?!
Човешкото тяло е изключително поле за размисъл и едно от най-явните свидетелства за могъществото на Великия Създател. Ала нехаещият за това човек е постоянно зает с желанията на душата (нефс), без да осъзнава, че в задоволяването на тези желания животните са на ниво близко до хората. Това, което отделя човека от животните и го превръща в най-достойния сред създанията е умението да взима поука от чудесата на земята и небето, и да разсъждава над произведенията на Божието изкуство във вселената и човека. Когато се задълбочи в това свое умение, човек се издига до нивото на ангелите, дори по-високо и ще бъде възкресен сред пророците и праведниците, като приближен раб на Аллах. Тази чест и достойнство са неприсъщи за нехаещите хора, които живеят като животните, дори по-объркани и от тях, изпаднали в плен на страстите си.
