Колко странно е това, че човек се възхищава, при вида на бляскав и украсен дворец. Цял живот го помни и разказва за красотата му. Същевременно, въпреки че постоянно вижда тази величествена вселена, представляваща произведение на Божието изкуство, не мисли подобаващо върху нейното изящество и не говори достатъчно за нея. Приема я за нещо нормално и я отминава, без да се замисля. Също като скалите, върху които пролетните дъждове се изсипват, без да ги облагородят… А всъщност този преходен дворец, на който той толкова се е възхитил, е само малка частица от Земята – едно от най-малките тела в тази величествена вселена…
Онзи, който
остава нехаен към размисъла върху
могъществото на Аллах е като мравката
в следния пример:
Мравка си
изгражда гнездо в един от дворците на
владетел. Дворецът е с висока ограда,
здрави основи, украсен с най-прекрасните
вещи, които могат да съществуват и пълен
със слуги. Ала когато излиза от малката
дупка на гнездото си и се среща с други
мравки, тя разказва само за своето гнездо
и за това как складира в него храна за
себе си. Мравката въобще не мисли за
двореца, в който се намира, за силата,
великолепието и могъществото на
владетеля, който го е построил. Тя е
нехайна както към двореца, така и към
живеещите в него.
Така и невежият
човек е нехаен за произведенията на
Божието изкуство, за ангелите и праведните
хора, които живеят във владенията Му.
Мравката няма как да знае за двореца, в
който живее и красотите в него. Ала
човекът може да обиколи безброй светове
чрез размисъла и духовните си усещания.
Може да осъзнае произведенията на
Божието изкуство. Може да осъзнае своята
нищожност и безсилие и в замяна на
неизброимите блага, с които Всевишният
Аллах го е дарил, може да се поклони в
благодарствен суджуд (шукюр седжде).
Това може да направи само онзи, който е
„човек”. Или казано по друг начин само
онези, които могат да направят това,
носят човешката чест и достойнство.
Всъщност умението за размисъл е вродено
в човека, ала изоставяйки тази своя
способност, той постепенно я притъпява
и изменя на поверения му Божий дар като
се сбогува с едно от най-важните човешки
качества.
Един от приближените раби на Аллах – Мевляна Хазретлери описва по следния начин положението на нехайните, които с грубо сърце преминават през този свят – изложбена зала на необятна мъдрост и тайнство – и които с навъсено лице отминават Божиите послания в творенията:
“Един ден в Багдат (един от центровете на цивилизацията в миналото) влезе вол и обходи целия град надлъж и на шир. Ала сред всички великолепни красоти, вкусове и произведения на изкуството само захвърлените край пътя динени кори привлякоха вниманието му. Та нали, достойни за погледа на вола или магарето са или разпиляната по земята слама или тревата край пътя!” (Из творбата Месневи, том 4, стих: 2377-2379)
Според преданието човек, който живял по времето на пророка Муса алейхисселям, служил (извършвал ибадет) на Аллах в продължение на 30 години. Над него винаги стоял облак, който със сянката си го пазел от слънцето. Един ден облакът не се появил и човекът останал под парещото слънце. Попитал майка си каква може да е причината за това, а тя отвърнала:
“− Най-вероятно
си извършил прегрешение.”
А той отвърнал:
“−Не, не съм извършвал прегрешение!” Тогава майката продължила със следните думи:
“− Погледна
ли небето, цветята? Виждайки ги, остана
ли нехаен към размисъла върху величието
на Всевишния Аллах?”
Младежът
отвърнал:
“− Да,
въпреки изумителните красоти, които
виждам край себе си пренебрегнах
размисъла.”
Чувайки това
майката казала:
“−Нима има
по-голям грях от това? Веднага се покай
(извърши тевбе)!”
Поради тази причина разумният вярващ никога не бива да пренебрегва задължението си за размисъл (тефеккюр). Колкото повече човек вижда великолепието в изкуството на Аллах и разсъждава върху това, толкова се увеличава и познанието му за величието и могъществото на Всевишния, тоест увеличава се близостта му до „Хак” (Истинния – едно от най-прекрасните имена на Аллах).
Хазрети Али (радияллаху анх) е казал:
“Ако онзи, който знае Корана, научи нещо и от науката за звездите (астрономията) ще засили вярата и познанието си.” След което прочел следните свещени айети:
“Наистина в промяната на нощта и деня, и в сътвореното от Аллах на небесата и на земятаима знамения за хора богобоязливи.” (Сура Юнус, 6)
Всяко творение, създадено от Всевишния Аллах, има функции и предназначение, тоест служи в определен Божествен порядък. До днес човечеството е успяло да разбере много малко за необятната цел на това, за което безбройните създания служат. Мъдростта на онова, което човек не може да види и разбере, многократно надвишава осъзнатото.
Ако познаваме звука то е, защото имаме приемащ орган за него като ухото. Ако познаваме цветовете, то е благодарение на очите. Кой знае колко много Божествени проявления има в света на безбройните творения, за които не знаем нищо, тъй като нямаме сетива, с които да ги възприемем.
Как може човекът, чиито разум е ограничен и не може да разбере напълно дори създанията и техните особености, да осъзнае Всевишния Аллах, създал цялата вселена? Учените в Исляма, които размишлявайки над проявленията на качествата на Аллах, макар и малко са успели да осъзнаят величието Му, в изумление и ужас са казали само:
“Да Го разберем означава да разберем, че Той не може да бъде осъзнат.”
Защото в създадените творения няма отражение и проявление от Същността на Всевишния Аллах. Всичко, което Всевишният Аллах е създал, се е образувало чрез синтеза на проявленията на Божествените качества. Не е създадено пространство, което може да издържи на проявлението на Великата Му Същност. Това се потвърждава от обръщението “Не ще Ме видиш” – към настоятелното желание на Хазрети Муса да види Всевишния Аллах и последвалия му припадък. Поради това, човекът не само, че не може да осъзнае Същността на Аллах, но е безсилен да осъзнае и качествата Му в тяхната пълнота.
