Една малка мишка захапала повода на една огромна камила и закрачила важно важно напред. Без да разбира, че камилата върви спокойно с нея поради естествения си благ и кротък нрав, мишката вместо да види колко е малка се наперила:
„–Колко страшен пехливанин съм, колко сила имам, че да водя и камила!”
Лека полека достигнали брега на една река. При вида на дълбоката река мишката замръзнала в главозамайващото си възгордяване. Камилата, която от началото забелязала надменността на мишката казала многозначително:
„–Ти която бе мой другар в планини и долини, защо се спря? Защо изпадна в изумление? Хайде влез смело в реката. Нали ти си моят водач? Нима ти приляга да изпаднеш в смут и паника насред пътя?”
Засрамена мишката заеквайки отвърнала:
„–Виж приятел, тази вода е много голяма и дълбока, страх ме е да не се удавя.”
Камилата влязла в реката и казала:
„–Ама че си сляпа! Виж водата е до колене, не се бой!”
Изпаднала в безпомощност мишката отвърнала:
„–Ти си камила! За теб реката е като мравчица, ала за мен е като змей. От коляно до коляно има разлика. Сто колена като моето да наредиш едва ще стигне твоето коляно.“
Мъдрата камила дала следната поука на мишката:
„–Тогава не се подлъгвай от надменността и възгордяването и не се дръж грубо и невъзпитано, знай си мястото! Нека това, че към теб се проявява снизходителност не те кара да прекаляваш; не се главозамайвай, защото Аллах не обича прекаляващите!..
Върви си по пътя и мери сили с мишки като теб!”
Разбрала грешката си, засрамена мишката се примолила:
„–Разкаях се, съжалявам. Моля те в името на Аллах, прекарай ме през тази страшна, убийствена вода!“
Камилата се смилила над мишката и я прекарала на другия бряг на реката:
„–Хайде скачай на гърбицата ми! Моята работа е да минавам и пренасям другите през тази вода. Задачата ми е да служа на хиляди такива безсилни като теб.“
Мишката в този разказ от творбата Месневи на Хазрети Мевляна символизира човека, който се възгордява, надценява и се впуска в дела, които надхвърлят неговите сили и възможности. Камилата символизира търпеливия, снизходителен, мъдър и способен човек.
Целта на Хазрети Мевляна, който използва всяка една
дума като океан на прозрение и мъдрост е чрез този разказ да предизвика поучителни мисли и изводи, които обобщава по следния начин:
„Първоначално сатаната Иблис бе познат сред ангелите като много голям и бе свикнал да се надценява. Поради този свой навик той прекали и не разбра величието и значимостта на повелята на Всевишния Аллах; сметна, че превъзхожда Адем алейхисселям по ценност и достойнство. И така бе обречен на участ най-низко в низините…”
„Знай, че медта разбира медната си същност едва, когато се превърне в злато. Така и сърцето, не може да види своите грешки и нищожност преди да достигне до духовното съвършенство. О сърце! Излез от ямата на надменността и възгордяването на душата нефс; та да се превърнеш в злато, като медта ! Служѝ в полза на хората (хизмет) с обич обгръщаща сърцата!..”
„Обичани са онези, които притежават сърца. Те бягат от земното така, както деня и нощта странят, бягат едни от други и се отделят…”
Всичко това показва, че там където съществуват „егоизма“
и „претенциите“ започва култа към постовете и позициите, там
милостта не може да се прояви, защото себелюбието и претен-
циите са „раковото образувание“ на духовния живот.
А техният източник е възгордяването на човека пред Божието могъщество. При положение, че не е дори песъчинка в голямата пустиня, той забравя това положение и се възгордява, разчитайки и подлъгвайки се от временно предоставените от Аллах възможности. Надменността и гордостта без съмнение карат човек да се вижда по-силен, по-успешен и способен отколкото е. Нима силата, която съществата притежават не е дарена от Всевишния Аллах? Жалко за онези, които не могат да проумеят тази истина! Известна е участта на Фараона и Немрут (Нимрод), чието възгордяване достигна такава степен, че се провъзгласиха за „божества“ и предизвикаха Божието отмъщение.
Поради това Всевишният Аллах е внушавал на Пророка (с.а.в.) и Сподвижниците да бъдат смирени и отдадени на Създателя и ги е възпирал от възгордяването на душата нефс. В резултат от това Божие възпитание Пророка (с.а.в.) и Сподвижниците се превърнаха във вечен пример за цялата общност (уммет). Когато покори Мекка Пророка (с.а.в.) всъщност бе покорил не града, в който влезе, а сърцата на хората в
него. Когато влизаше в Свещения град той не носеше символите на победата, а изпълнен с благодарност към Всевишния Аллах извърши поклон (седжде).
Всичко това ни учи на правилото:
„Който познава душата (нефс), познава и своя
Създател!” (Аджлуни, Кешфу’л-Хафа, II, 361)
Защото онзи, който познава себе си и знае своето място, живее според това, тоест живее със съзнанието за своя Създател и Неговите повели. Защото причината за главозамайването на мишката в горният разказ е неосъзнаването на собствената малоценност. Когато разбра своите сили, мишката осъзна и силата на камилата. Така ако една мравка реши да се бори със слон, това ще е само поради това, че тя не осъзнава собствената си нищожност. Същото е с човека, ако той не служи на Създателя си и тъне в блатото на надменността и гордостта, то той не е наясно със себе си, останал е сляп пред Божието величие. Поради това най-важното е да познаваме себе си, своите сили и възможности и по този начин да познаваме и
своя Господ…
Онези, които са опознали себе си, никога не могат да изпаднат в надменност и възгордяване, напротив те се обгръщат в скромност и смиреност. Колко поучителен е следният пример от живота на Хазрети Хюсеин (р.а.):
Веднъж минавайки по улицата Хазрети Хюсеин (р.а.) видя бедняци ядящи трохи от хляб. Бедняците го повикаха:
„–Ела, заповядай! Сподели трапезата ни.”
Хазрети Хюсеин, който не бе надменен и не обичаше надменните, слезе от коня си и сподели парченцата хляб с тях. Когато храната свърши достойният внук на Пророка (с.а.в.)
им каза:
„–Аз приех вашата покана, сега е мой ред, аз ви каня в дома си!..” След което всички заедно отидоха в дома му където ги нахрани.
Опозналите себе си са винаги в състояние на благодарност и поклон пред Всевишния Аллах (седжде).
Онези, които познават себе си се подготвят за вечно щастие.
Онези, които познават себе си изживяват живота си като приятели на Всевишния Аллах, Пратеника (с.а.в.) и вярващите, и се присъединяват към пътниците за вечността.
Докато онези, които не знаят мъдростта на своето създаване остават лишени от цялата тази красота. Както е казал достойният Сади Ширази:
„Който смята, че има вътрешност подобна на фъстък, отделя само лучени люспи…“
Към тях Хазрети Мевляна (куддисе сиррух – Аллах да смили над него) отправя следното предупреждение:
„О, ти нехаен човеко! След като не си пророк, не получаваш знание от отвъдното и никой не те следва, знай мястото си; не прекалявай! По пътя към истината следвай приближените раби на Аллах, за да се спасиш един ден от кладенеца на душата нефс и да се превърнеш във владетел на мъдростта като Пророка Юсуф.”
„Щом не можа да стопиш душата нефс във волята на Истинния и да се превърнеш в Неговото слово, поне се вслушай! Дори когато искаш да кажеш нещо, кажи го сякаш задаваш въпрос, за да се превърнат думите ти в повод да научиш нещо! Говори с Владетеля на владетелите като беден човек, който не притежава нищо, като нуждаещ се!”
„Твоето високомерие и омраза са породени от страстите на душата нефс и най-вече от прекомерната обич към богатството и земните желания, които изпитваше и Карун. Навика вкоренява трайно тези прекомерни желания в сърцето.”
„Когато лошият нрав се укрепи чрез навика, започваш да се ядосваш и намразваш онези, които искат да те спасят от него. Дори идолопоклонниците, които са привикнали към идолопоклонничеството и са го превърнали в свой нрав, се събират край идолите и стават врагове на онези, които се опитват да ги откажат от това…“
Възгордяването и високомерието са нещастие, предизвикващо както възмущение, така и съжаление. Защото милостта и състраданието имат много измерения. Както се изпитва милост и съжаление към слабите, бедните и страдащите, така обект на съжаление са и надменните и възгорделите се. Защото онзи, който следва неблагоразумната си душа, който е в плен на страстите на душата нефс, погубил сърцето си и похабил чувствителността на раб на Създателя е клетник превърнал се в приятел на сатаната Иблис.
Нека Всевишният Аллах ни опази от главозамайващите високомерие и надменност! Нека ни отреди да бъдем от праведните раби, които успяват да опознаят душата нефс и изживяват своя живот в служене на Всевишния Аллах!..
Амин!..
