Голям шанс е да се изрече келиме-и шехадет преди смъртта. Затова трябва да подготвим сърцата си отрано. Келиме-и тевхид се заселва в сърцето, когато се вършат дела според изискванията й. Ако човек не обръща внимание на заповедите и забраните на Аллах Теаля между него и келиме-и тевхид се отваря дълбока пропаст. Ако този човек не излезе от заблудата, тази пропаст продължава да се задълбочава, докато изричането на келиме-и тевхид стане механично произнасяне на отделни букви. За да постигнем вечно щастие е необходимо келиме-и тевхид да ни следва в целия ни живот.
Имало един сподвижник – сахаби на име Алкаме, който бил млад, смел и богобоязлив мъж. Когато ставало въпрос за извършване на добро дело в полза на исляма, той без колебание се включвал. Тази отзивчивост на Алкаме привлякло вниманието на Пратеника на Аллах, салляллаху алейхи веселлем. Когато този младеж легнал на предсмъртното си легло, не успял да изрече келиме-и шехадет. Когато съобщили това на Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, той веднага отишъл при него. Тогава Алкаме го запитал:
–Я Расуляллах! Чувствам сърцето си, сякаш е заключено с ключ.
Първенецът на световете, салляллаху алейхи веселлем, запитал заобиколилите го каква е причината, Алкаме да не може да изрече келиме-и шехадет. Тогава те се заинтересували от живота и отношенията му с хората и установили, че между майка и син нещата не са били добри и тя му е сърдита.
Поради това, че Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, обичал Алкаме, който заслужавал уважението Му, наредил да извикат сърдитата му майка и й казал:
-Ако някой запали огън и поиска да хвърли сина ти в него ще се съгласиш ли?
-Не, о Пратенико, няма да се съглася!
Тогава Расулюллах огава Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, й казал:
–Щом е така, прости му за това, което е стрил към теб и му прости за майчинското право! (Тенбихул-гафилин, 123-124)
В присъствието на Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, съсипаната от мъка жена, опростила сина си, тъй като по неповторим начин той успял да разчувства сърцето й. Тогава тя опростила всички обиди, които синът й имал към нея. След като получил прошката на майка си, Алкаме се освободил от заседналата в душата му “буца”. И леко, с радост и с глас, приличащ на река, преминала преградите успял да изрече келиме-и шехадет, и предал духа си на Аллах.
Аллах Теаля да пази всички ни от заблуда и да ни даде възможност в последния си дъх да изпълним казаното в хадиса:
“Този на когото последната дума на този свят е “Ля иляхе илляллах”, отива в Дженнета”. (И. Джанан, Кютюб-и ситте мухтасаръ, 2/204)
| ИСЛЯМЪТ ФОРМА И ДУХ (стр.166)- Осман Нури ТОПБАШ
