Изпълнението на обещанието е качество, присъщо на пейгамберите, приближените раби на Аллах (евлияуллах) и на благодеятелните, както и средство за избавление от признацитe на двуличието. Чрез него животът се направлява и подрежда. То е мярката на човечността и израз на добродетелта при отделните индивиди и народи. Хората ще постигнат толкова духовна хармония, доколкото съблюдават този морален принцип.
В това отношение Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) с недостижимата си преданост е пример за човечеството.
Айше (радияллаху анха) разказва следното:
„Веднъж при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) една възрастна жена беше дошла да го посети. Между тях се водеше топъл и сърдечен разговор. След като жената си тръгна, го попитах:
„…О, Пратенико! Обърна голямо внимание на тази жена! Любопитно ми е коя е тя?“
Каза:
„Когато Хатидже (радияллаху анха) беше жива, тя ни посещаваше. (знайте, че) Верността към обещанието идва от вярата.“
След битката при Хунейн при Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) дошла делегация. Тя поискала да бъдат освободени военнопленниците. Един от тях казал:
„О, Мухаммед! При нас има от твоите кърмачки и гледачки!“
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) с чувство за вярност казал:
„Пленниците, принадлежащи на мен и на синовете на Абдулмутталиб, ги освобождавам. Свободни са!“
Заради тази вярност на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) мухаджирите и енсарите казали:
„И ние предаваме пленниците си на Расулюллах.“
Така били предадени хиляди военнопленници от племето Хевазин, без да се иска нещо в замяна. Тази постъпка е плод на недостижима вярност от страна на Пейгамбера (сaлляллаху алейхи ве селлем) за кърмата, която е сукал като малък. Какъв прекрасен урок към един нечестив народ! Още повече, че понякога човек дори не си спомня за добрините, чиито следи са се загубили в миналото…
В повечето случаи думата вефа (вярност, преданост) съществува само в речниците.
Преди да почине, когато болестта му вече била напреднала, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) отишъл в джамията, за да се види със сахабетата си. След като се изкачил на минбера (амвон, катедра), казал:
„О, мухаджири! Отнасяйте се добре към енсарите, защото хората се увеличават, но те не се увеличават. Те са ценни. Те ме подслониха. Отнасяйте се добре към добрите от енсарите, а на онези от тях, които вършат лошо, им прощавайте!“
Прекрасен пример за нас е верността на Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), която изразил в знак на благодарността си за помощта към енсарите. Неговият живот е изпъстрен с безброй прояви на признателност и вярност.
Преди да се пресели в Медина, когато враговете му кроели план да го убият, той мислел как да върне ценностите, които били поверени от собствениците им.
В битката при Ухуд, когато погребвали шехидите, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) накарал да погребат двама приятели шехиди в един и същи гpoб и обяснил:
„ Защото те и в земния живот бяха искрени приятели.“
Недостижимият нрав на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се отразил и върху достойните сподвижници в зависимост от способностите и обичта им.
От Худейбийе Осман (радияллаху анх) бил изпратен от Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) в Мекка като посланик. Той казал на езичниците, че Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) и сподвижниците идват в Мекка с цел да правят таваф1. Те позволили само на него. Осман (радияллаху анх) отхвърлил това предложение и им казал:
„Докато Пратеникът на Аллах не направи таваф, и аз не ще направя!… Там, където Пейгамберът не е приет, и мен ме няма!…,,
По това време в Худейбийе Расулюллах (салляллаху алейхи вe селлем) приемал обета на сахабетата. Тъй като Осман (радияллаху анх) не присъствал, на негово място Пейгамберът(салляллаху алейхи ве селлем) поставил ръцете си една върху друга и казал:
„ О, Аллах! Този обет е за Осман! Несъмнено той е в услуга на Теб и на Твоя Пейгамбер.“
Да бъдем истински вярващи зависи от това, какъв дял за сърцата си взимаме от чувствата на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).
Едновременно с многобройните си чудеса за изграждане на човешката личност Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) придал красота и достойнство на културата и цивилизацията. Красивите слова, деликатните отношения и примерните дела, които обогатили културата и цивилизацията, се сбъднали чрез присъщите му дела, думи и поведение.
Тази необикновена революция, която се осъществила в личността на човека чрез възпитанието на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), е чудо, което няма равно на себе си.
Виждаме, че то не се е ограничило единствено в Арабския полуостров, а е преминало всички граници и се е разпростряло навсякъде във времето. Неговият поглед, слухът и чувствата му изпреварват материaлното развитие. Изпреварват векове, обхващат всяко развитие, всеки успех и човешката история.
Дори в равновесието, което отредил между противоречивите страни на живота, няма ни най-малък недостатък и некомпетентност. В историята е невъзможно да се открие друга подобна личност, служеща за пример.
В различните общества се срещат хора (герои), които притежават прекрасни способности в отделни моменти от живота, но Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) е единственият пример за човек, у когото се събират всички превъзходства.
Следните наставления на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), който във всяко отношение е пример за общността си, са проява на висок морал:
Мухаддисите (учените по хадис) класифицирали превъзходния му нрав по следния начин:
1. Явно и скрито изпитва боязън от Аллах Теаля.
2. Не изоставя справедливостта нито при задоволство, нито при гняв.
3. Не разхищава нито при богатство, нито при бедност.
4. Дори близките да прекъснат връзките си, не прекъсва връзките с тях.
5. Почита дори онзи, който му е отнел нещо.
6. Прощава дори на онзи, който го угнетява.
7. Мълчанието му означава размишляване.
8. Говоренето му е зикр (споменаване на Аллах).
9. Погледът му е за поука.
Върху сабята на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) били изписани следните изрази:
„Прощавай на онзи, който те угнетява! Помагай на роднината си, който не се интересува от теб! Отвръщай с добро на онзи, който ти върши зло! Казвай истината, дори тя да е в твой ущърб!“
Според предание на Хузейфе (радияллаху анх) Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„ Не бъдете [като] паразити! Те са онези, които казват:
„Аз завися от хората – ако те се отнасят с добро, и аз се отнасям с добро, ако те се отнасят лошо, и аз се отнасям лошо.“ Вие приемете за ваш принцип следното: Ако хората ви правят добро, и вие правете добро, ако пък ви сторят зло, не им отвръщайте със зло!“
В друг хадис е казал:
„Аллах не харесва във вас три неща:
1. Клюкарството.
2. Разточителството.
3. Ненужния въпрос.“
„ Не се смей на нещастието на брат си; Аллах Теаля може него да избави, а теб да те подложи на същото нещастие.“
Oнези, които изследват живота на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), ще установят, че винаги е бил милосърден, никого не е проклел, от един нечестив народ е успял да възпита брой известни личности. Въпреки че, когато бил в Таиф, децата и робите го замервали с камъни, подигравали му се, и дори когато сядал от умора, те го принуждавали да стане, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се молел за тяхното напътствие. В деня, когато завоювал Мекка и излязъл победоносно в града, откъдето преди десет години пропъден, проявил такава скромност и снизходителност, че не взел ключовете на Кябе от Осман бин Талха, който все още не бил мюсюлманин. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) му казал:
„Днес е денят на доброто и време за изпълнение на обета.“
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) е единственият държавен водач, който преди да почине, не оставил никого за свой престолонаследник и нищо за семейството си, като казвал:
„Наследството на пейгамберите не се унаследява (от близките), а каквото оставим, е садака [подаяние] за мюсюлманите.“
Единственото му наследство и дар за неговата общност е неговият живот — прекрасният му пример.
В един хадис Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) обобщава своите принципи, които са прекрасен пример за всички:
„Богатството ми е марифет (познанието, да се познава истински Аллах), разумът е основата на моята вяра, любовта е моята същност, волята и решителността са превозното ми средство, споменаването на Аллах е ближният ми, доверието е съкровището ми, мъката е спътникът ми, науката е оръжието ми, търпението е ризата ми, задоволството е плячката ми, бедността е гордостта ми, въздържанието към светското е професията ми, увереността е силата ми, правдивостта е застъпникът ми, подчинението пред Аллах е достойнството ми, джихадът е пътят и методът ми, намазът е светлината на очите ми…“
Уважаеми читателю,
С всичко, което се постарахме да кажем дотук за най-великата личност според човешките възприятия, осъзнаваме, че още сме твърде далече от истината за него. Би било срамно да твърдим, че сме го описали по подобаващ нему начин. Думите, които може би изразяват нашата слабост, не представляват нищо друго освен искреното ни намерение и духовния ни стремеж. Той е един необхватен свят, в който можем да вникнем според силата и искреността на обичта си към него.
Нека Аллах Теаля отреди на всички ни да разтворим криле в небесата на този свят!
Амин!…
1 Таваф- един от ислямските обреди, който се извършва чрез седемкратно обикаляне на Кябе по време на поклонение в Мекка.
